"България скоро ще стане член на НАТО и подкрепя силно идеята за преместване на някои от базите на НАТО в Източна Европа, включително и в България", заявил министърът. Според него България има солиден потенциал и геополитическа значимост, за да играе активна "предна" роля в едно разширено НАТО, и като член ще сподели отговорностите в борбата с тероризма и новите неконвенционални заплахи. "Страната ни би приветствала релокацията на бази на територията си, което се надяваме, че ще повиши сигурността и ще увеличи атрактивността на България за чуждите инвестиции", смята министър Велчев.
По отношение на реакцията на Франция и Германия към българската подкрепа на предвожданата от САЩ коалиция в Ирак, той отбеляза, че присъединяването към ЕС през 2007 г. е най-големият приоритет на страната ни, съобщи пресслужбата на финансовото министерство. "Ние не бихме искали това да влезе в конфликт с желанието ни да се присъединим към НАТО през 2004 г.". Милен Велчев посочи, че разширяването на НАТО няма да навреди на отношенията ни с Русия, тъй като двете страни са навлезли в нов и прагматичен етап на двустранни отношения.
"България усеща бремето на рецесията в Европа и в частност в Германия, която е един от нашите най-важни търговски партньори", каза министърът в отговор на въпрос за нейното влияние върху българската икономика. Според него обаче това не е попречило през 2002 г. да отбележим още една година на стабилен растеж, който надмина очакванията, като достигна 4,8 %. "Инфлацията е сравнително ниска (1,2 % за последните 12 месеца), до този момент бюджетът отбелязва излишък, а съотношението държавен дълг-БВП намаля от 75 на 50% за две години. Не е учудващо, че кредитният рейтинг на България беше повишаван осем пъти след 2001 г. и ние сме само на стъпка от инвестиционния рейтинг", посочи Велчев.
На въпрос за преструктурирането на външния ни дълг с оглед членството в ЕС през 2007 г. и възможностите за неговото намаляване, без да бъдат съкратени дългосрочните социални програми, българският финансов министър посочи: "Няма изрично изискване външният дълг да се преструктурира до момента на влизането ни в ЕС. Може би става дума за един от Маастрихтските критерии, според който съотношението държавен дълг-БВП трябва да се поддържа под 60 %, за да са изпълнени условията за членство в Еврозоната. Напредъкът, постигнат от България в тази сфера за последните две години, е значителен. Благодарение на почти балансирания бюджет и на преструктурирането на дълга в размер на 2.2 млрд. долара през 2002 г., в допълнение към стабилното икономическо развитие, това съотношение беше намалено от 75 на 50% след 2001 г. Още повече, че запазването му под 60 % е заложено в Закона за държавния дълг. Освен това разходите за лихви като процент от БВП бяха намалени до 2,3 % (от 4%), като се предвижда те да се запазят около това ниво и през следващите няколко години, което ще освободи повече средства за социални разходи. Социалната сфера е един от приоритетите на правителството и в резултат на програмите и мерките за активна заетост и стабилния растеж през месец май 2003 г. безработицата намаля до 14,3 % от над 19 % през 2001 г., каза министър Велчев.
