Когато останалите лидери от Г-8 се срещнаха с новия си руски колега в Япония тази седмица, всички те може би са се питали едно и също наум: с правилния човек ли разговаряме?
Дали Дмитрий Медведев, описан от Джордж Буш като "умен човек", е истински президент? Или е просто марионетка и дубльор на Владимир Путин?
До момента отговорът изглежда е: нито едното, нито другото.
На срещата на върха Медведев се държа скромно и се придържаше към дефинираната от Путин линия на Кремъл. В разговорите с Гордън Браун той не изглеждаше по-сговорчив, отколкото би бил Путин за затварянето на офисите на Британския съвет, убийството на Александър Литвиненко в Лондон или грозния спор около смесената фирма ТНК-БП.
Ако Медведев има потенциал на независим човек, който самостоятелно взема решения, добре го е прикрил.
Това не е изненадващо, като се има предвид, че властта продължава да е у Путин. Като премиер той контролира основните лостове на властта, държавната хазна и телевизията. По-популярен е от Медведев. Кремълските служители наричат Путин "шефа", а говорят за Медведев с умалителното Дима или Дама.
Медведев обаче е нещо повече от послушната сянка на Путин. Той все пак е изборът на Путин като потенциален приемник. Дали този потенциал ще се реализира, зависи от ходовете на самия Путин.
Повечето наблюдатели смятат, че днешната структура на двойна власт е част от преход. Въпросът е дали това е преход към завръщане на Путин в Кремъл или към оттеглянето му от властта.
Путин все още има възможност да се върне като президент, но може да не се възползва от нея. Също така е възможно той постепенно да се отдръпне и да остави Медведев да управлява. Ако наистина искаше да си стои в Кремъл, можеше да остане президент. Нямаше кой знае какво да го спре да промени
конституцията, за да получи трети президентски мандат. В крайна сметка той се е отнасял безотговорно към нея по много други въпроси.
Путин не проявява видимо особен интерес и към новата си работа. Идва в офиса си малко по-често от веднъж седмично и често изглежда обхванат от скука и раздразнен, когато го показват по телевизията да борави с ежедневни задачи.
Хора, които в миналото са работили с Путин казват, че той би предпочел да се радва на луксозен нов начин на живот, отколкото да се занимава с цената на млякото.
Защо тогава не е напуснал? Едно обяснение е, че рисковете за сигурността, неговата и тази на близкото му обкръжение, са твърде високи. Той е в по-голяма безопасност на висок пост.
Длъжността премиер дава имунитет на Путин и защита на приятелите му.
Състоянията, които натрупа новият клан кремълски олигарси, не са узаконени или обърнати в ликвидни чуждестранни активи.
Най-голямата руска петролна компания "Роснефт", която пое активите
на петролната компания "Юкос", все още може да бъде съдена от акционери на "Юкос". Делото може да стигне до Европейския съд за правата на човека тази година.
В Лондон Роман Абрамович, благоденстващ магнат в ерата на Путин, очаква да бъде изправен пред съда заради някои бизнес сделки. Всичко това без
обвиненията на Великобритания за замесеност на руската държава в
отравянето на Литвиненко.
Има и вътрешнополитически натиск. Инфлацията надхвърля 15 процента, а цените на храните растат дори още по-бързо. Макроикономическата стабилност, с която се гордееше Путин, изглежда се разклаща. Една от причините за растящата инфлация е, че правителството налива пари в държавни корпорации и държавни разходи.
По-дълбокият проблем обаче е, че растящото потребителско и инвестиционно търсене не може да се задоволи от икономика, скована от корупция, инфраструктура от съветско време и неадекватна и лишена от мобилност работна ръка.
Увеличаващите се цени сега са най-големият повод за безпокойство на руснаците, макар и още да не се е стигнало до протести. Страхувайки се от финансови смутове, хората предпочитат да харчат пари, отколкото да спестяват, особено когато реалните лихвени проценти са с отрицателни стойности, казва Сергей Гуриев, шеф на Новата икономическа школа.
Възприемането на свързваната с Путин стабилност се оказва крехко. Проучване на руската средна класа показва, че половината анкетирани не намират ситуацията за стабилна, а повечето от тези, които смятат, че е стабилна, са на мнение, че няма да е за дълго.
И въпреки нарастването на реалните доходи, хората имат усещането, че животът им не се подобрява. Огромното мнозинство се чувстват уязвими от произвола на корумпираните държавни агенции.
Путин и Медведев добре разбират, че сегашната система нито защитава собствеността на новите олигарси, нито осигурява стабилна обстановка за растеж. Това може би обяснява изказванията на Медведев за нуждата да се модернизира руската икономическа система и да има върховенство на закона.
Тази реторика не означава, че Медведев се разграничава от линията на
Путин - всички признаци сочат, че те са в съгласие.
Издигането на Медведев стимулира очакванията за размразяване сред либералното крило на елита, макар и досега да има твърде малко доказателства за това.
Политици и научни центрове пишат демократични манифести. Например доклад по поръчка на подкрепяния от Медведев Институт за съвременно развитие изтъква, че не може да се постигне модернизация, без да се либерализира политиката.
Демокрацията е за предпочитане не поради идеологически причини, а защото е единственият ефективен начин да се решат конфликтите сред елитите и да се защитят финансовите им интереси, се казва в доклада.
Либерализацията трябва да започне от върха и да се управлява зорко от Кремъл. "Медведев има трудна задача - той опитва да отговори на очакванията, но без да изгуби контрол над процеса", казва Александър Аузан, преподавател по икономика в Москва.
Оставайки на власт като премиер, Путин поне има възможност да преработи и подобри наследството на управлението си, изтъква Борис Макаренко от
Центъра за политически технологии. Оттеглянето би било най-добрата мярка за успеха му.
