П реди 1989 г. в България имаше седем национални ежедневника, сега те са 15. Приходите се увеличават, но точно това създава проблеми за журналистите, пише британският в. "Гардиън".
Медийната индустрия в България, както и навсякъде в Източна Европа, се промени драматично през последните 20-ина години, след като държавата спря да я контролира.
Това, което се случи в България след 1989 г., е микроверсия, с голям брой важни различия, на случващото се в други пост-комунистически страни: бързото настъпване на големи чуждестранни медийни собственици, стартът на медийният пазар с местни богати бизнесмени и много голямо и доходоносно разрастване на пазара на списания, посветени на "знаменитости", лайфстайл и клюки.
И тук като навсякъде из Източна Европа имаше сплашване и извиване ръцете на журналисти - макар далеч не с мащабите на Русия, където 160 журналисти бяха убити през последните 19 години.
Преди 1989 г. България имаше седем национални ежедневника, включително "Работническо дело" и "Труд" - орган на синдикатите. Повечето следваха партийната линия, но седмичникът "Поглед" направи няколко ключови за правителството журналистически разследвания. През 80-те години имаше и голям брой т. нар. "самиздат" вестници.
Сега в страната има 15 национални ежедневника - повече, отколкото във Великобритания, макар че населението е 10 пъти по-малко.
Двата най-големи вестника са "Труд" и "24 часа" - първият частен вестник в страната. И двата са собственост на германската медийна група "Westdeutsche Algemeine Zeitung" (ВАЦ).
Имаше много оплаквания, че това доминиране вреди на конкуренцията и прави почти невъзможно поддържането на качеството на всекидневниците.
"Стандарт", който единствен има издание на английски език, има добро разпространение, а "Сега" е с репутацията, че разказва горещи новини. Новопоявилото се издание "Класа" пък взема съдържание от британския "Файненшъл таймс" .
Най-интригуващите истории в България напоследък, както и другаде, имат международна връзка.
Разследващият журналист Станимир Въгленов от "24 часа" разкрива схеми за пране на пари чрез пазара на туристически имоти в България. Неговата колежка Алексения Димитрова използва американския национален архив, за да хвърли светлина върху онова, което е ставало незаконно и тайно в България.
Други разследвания се отнасяд до начините, по които са експлоатирани български имигранти в Западна Европа или тийнейджърки са подмамвани извън страната, за да проституират.
Според Огнян Златев, който е управител на Центъра за медийно развитие в София, макар медиите в много отношения да са силни, журналистите се блъскват с проблеми от много страни.
"Що се отнася до развитието на медиите, сред най-големите постижения в България след промените е рязкото увеличаване - специално през 90-те години, на нови, независими медии от всякакъв вид, както и липсата на ограничително законодателство, каквото други съседни страни имаха", казва Златев.
Клеветата и очернянето и сега се преследват, но наказанието е по-скоро глоба, а не затвор. Друго положително развитие е, че има много силна тенденция към журналистически разследвания, които разкриват корумпирани политици и други ръководни лица.
Има съществено присъствие на чуждестранни инвеститори в медиите, което също въвежда някои международни практики. Етичният кодекс и комисията по жалбите бяха въведени през 2005 г.
Остава обаче проблемът, който Златев определя като "все още липса на достатъчен професионализъм в медиите, дължаща се на остаряло образование и ограничени възможности за професионална изява за журналистите".
"Все още има и зависимост (особено в малки медии в останалите градове на страната) от местния бизнес и рекламодателите. Нашите журналисти продължават да се нуждаят от по-силен пример от най-добрите световни практики", казва той, цитиран от британското издание.
криза, която тихо расте" />
