Ч есто се критикуват пренаселените затвори в Европа, но много по-рядко се споменава за условията на задържане на нелегалните имигранти, независимо дали става дума за хора без документи или лица, на които е отказано убежище.
В Белгия в предградието на Лиеж се намира центърът за задържане на нелегално пребиваващи чужденци "Вотем".
Отчаяният Каси Миноредин е алжирец и е един от настанените в това място за задържане заради фиктивен брак.
"Никога не съм бил в затвора, не съм крадец, не съм престъпник. Аз един обикновен имигрант и откакто съм в Европа, винаги съм бил в Италия и съм работил там.
Именно там срещнах и тази жена, която ми причини този проблем. Не знам какво правя тук, чувствам се като затворник, но никога не съм направил нищо.
Въобще не се чувствам добре и не знам как ще изляза от тук", разказва своята история Каси.
В центъра за задържане "Вотем" има общо 140 души като него, които са се опитали да се доберат до "европейското Елдорадо".
Мечтата за по-добър живот
обаче се е превърнала в истински кошмар
Понякога съществува опасността още от първия ден да се стигне до непоправимото, тъй като много от задържаните предприемат гладна стачка или правят опит за самоубийство с бръснарско ножче скрито в обувките.
Д-р Жинет Марша, лекар в центъра, е напуснала преди пет години и според нея никога не са били спазвани дори и най-основните човешки права.
Тя споделя, че на някои от хората в центъра са им давали силни невролептичини медикаменти, някои са взимали и "Алдол" в продължение на три седмици.
Това са напълно нехуманни практики, а според етиката на лекаря независимо какво казва правителството, той трябва да помогне и да накара пациента да се чувства по-добре, за да преодолее кризата.
За да покажат, че жителите на Лиеж не са безчувствени към съдбата на задържаните група хора протестират два пъти в седмицата пред центъра "Вотем".
Според директора му целта на това място, което не е затвор, е да
разубеди чужденците да идват нелегално в страната
Центърът има възпиращ ефект, защото когато на нелегално пребиваващи чужденци бъде наредено да напуснат територията в срок от пет дни, става дума за Белгия, но и за шенгенското пространство, тази заповед трябва да има принуждаваща сила.
В противен случай заповедта остава без съдържание.
В Холандия на критики са подложени нормите за сигурност на сградите за задържане на чужденци. Нарастващата нелегална имиграция и засилване на репресивния режим за нелегалните са основните причини за рекордния брой лица в холандските затвори и центрове за задържане.
Затова и властите бяха принудени през последните години да изградят набързо няколко затворнически центрове. Трябваше обаче в два от тези центрове да избухнат пожари, за да се преосмисли държавната политика в тази област.
Първият инцидент беше през 2002 г. Центърът за задържане на амстердамското летище пък бе частично разрушен от пожар през есента на 2006 г.
Тогава загинаха 11 чужденци, които очакваха да бъдат експулсирани.
Заради трагичния инцидент двама министри бяха принудени да подадат оставки, а доклад излезе със заключението, че жертвите можеше да са много по-малко, ако властите бяха следвали предписаните мерки за сигурност.
Ако се вярва на други доклади драмата може да се повтори, тъй като много холандски центрове за задържане не отговарят на изискванията за сигурност.
От една година в България действа първият Специален дом за временно настаняване на чужденци, които подлежат на извеждане от страната.
Домът е построен в съответствие с ангажиментите на страната като член на ЕС по глава "Правосъдие и вътрешен ред" и се намира в село Бусманци край София.
Неговият капацитет е 400 души, които незаконно пребивават у нас и спрямо които се предприемат мерки за извеждането им от страната. Тази дейност е приоритетна задача на създадената преди две години дирекция "Миграция" към МВР.
Имигрантите, които попадат в дома са три категории - част от тях са били с легален престой, но по някаква причина са загубили документите си, други са с временен статут, но е отпаднало основанието да имат документ. Третата категория са имигранти, търсещи убежище в България.
Ежеседмично адвокатите на Българския хелзинкски комитет (БХК) извършват мониторинг на дома. Условията са добри. Има храна. Минималните стандарти са спазени. Но
решетките по прозорците напомнят, че това не е хотел
Проблемите са свързани с продължителността на задържането на имигранти. Има случаи, в които имигранти са задържани по 2 години и половина. Това е сериозно нарушение на човешките им права.
Според изискванията на ЕС принудителното задържане не може да продължи повече от половин година. След изтичането на шестте месеца задържането се счита за неправомерно и действието на принудителната мярка следва да бъде прекратено.
Практиката на задържането на лицата, извършили дребно хулиганство, е обикновено 24 часа, а процесът на извеждане на настанените имигранти от дома за временно настаняване понякога продължава с месеци.
При това
те не са извършили престъпление
Добре би било да се установи законен срок, до който дадено лице да бъде изведено от дома, отбелязва адвокат Георги Тошев от БХК, който редовно наблюдава условията в дома и процеса на извеждането на задържаните имигранти от дома.
Този мониторинг се прави с цел още в самото начало да започнат да се изграждат стандарти по прилагане на имиграционната политика, защото България все още няма голям опит в тази посока.
Трябва да бъдат пресечени и негативни практики. Това може да се постигне само с пълноценно сътрудничество на всички нива на институциите, които се занимават с миграционна политика.
