Никола Манев е роден на 28 август 1940 г. в сърцето на Тракийската низина, в градчето Чирпан. Там прекарва по-голяма част от детството си и остава завинаги свързан с тази красива и сурова земя. След като завършва Художествената гимназия и учи при професор Васил Стоилов, през 1962 г. той е приет в Националната художествена академия в Париж в класа на Морис Брианшон. Завършва го и получава първа награда от големия конкурс Шаневар. След дълъг престой в Градчето на изкуствата в Париж, той предприема редица пътувания, за да търси природни явления, но и градове изпълнени от камък и история: от Венеция до Ню Йорк, през Сиена и Сенлис до Варна и Велико Търново. Негов пристан обаче си остава Париж, където се връща да излага след всяко скитане по света. В ателието си в Ил Сен Луи и на площад "Едит Пиаф", той години наред продължава творческите си търсения, които стават все по-дълбоко лични.
Картините му са дълбоко белязани от пейзажите, културните и творческите традиции на родната му страна. Произведенията свидетелстват за любовта му към необятните пространства, които открива по време на многобройните си обиколки в търсене на загадъчните форми и структури на природата. Това търсене го отвежда от дюните на Северно море, през огромната пустош на Сахара, до необятните простори на Колорадо. С годините той си създава собствен език и чрез него дава ново определение на абстрактното и фигуративното, а двойната му принадлежност към българската и френската култури придава на изобразителния му похват изключително специфичен акцент.
