Спорните морски проекти

В много от европейските страни има спорни морски проекти, които предизвикват разгорещени дискусии.

Отклоняване на река за напояването на земеделски земи или производство на енергия, прокарване на нов морски път - в това няма нищо ново, но днес повече от всякога се взима предвид влиянието върху околната среда.

Понякога обаче

икономическата страна на проектите стои над всичко останало

Един от примерите е Украйна, която въпреки международното неодобрение иска на всяка цена да прокопае свой канал, който да свързва Черно море с Дунав, за да съживи пристанищните си градове.

За съжаление обаче каналът трябва да бъде прокаран в района на делтата на река Дунав, между Румъния и Украйна, където се намира уникална за Европа екосистема с огромно разнообразие от птици.

През 2004 г. украинският президент взе решението за прокопаване на канала, за да използва удобната връзка между Черно море и Европа за товарните кораби, но и за да може неговата страна да събира таксите, без да плаща на Румъния, която вече си има свой канал.

Украйна вече започна да дълбае морското дъно и да прокопава канала "Бистрое" въпреки опасността от причиняване на сериозни щети на околната среда в региона.

Каналът пресича природен резерват в делтата на река Дунав, който е под закрилата на ЮНЕСКО от 1991 г.

Михаил Нестеренко отговаря за WWF в Одеса и обяснява защо този канал е опасен: "Проектът лишава малките канали от вода и отлагания, а тези отлагания са много важни за живота в делтата. Ако се прокопае дълбок канал, всички отлагания ще се излеят в Черно море, а делтата ще загуби така нужните й елементи. Няма да има повече местообитания за живите организми и делтата ще загине."

Еколозите не са единствените, които се обявяват срещу проекта "Бистрое".

Против него са румънските съседи, Брюксел и САЩ. През юли 2006 г. комисия на ООН настоя Украйна да прекрати работата по канала, но Киев не обърна внимание и дори обяви през май тази година,че ще започне втората фаза от изграждането.

Пускането в експлоатация е предвидено за догодина.

Във Венеция злото е вече сторено и всяка година в лагуната се наблюдават все по-сериозни приливи. Това са така наречените aqua alta, които покриват голяма част от града на доджите и прочутия площад Сан Марко.

Глобалното затопляне не дава никаква надежда за подобряване на положението и затова се появи

идеята за използване на подвижни диги

Проектът носи името "Моисей", но еколозите го определят като безполезен, защото не е насочен към истинските причини за проблема.

Жителите на Венеция винаги ще помнят датата 4 ноември 1966. Тогава aqua alta достига рекордно ниво от 1,94 м, а площад Сан Марко остава покрит с 1,20 м вода.

Проектът "Моисей", работата по който започна преди четири години, предвижда да се изгради система от гигантски диги.

Те ще представляват големи съдове, които при опасен прилив ще се пълнят с въздух. Работите ще продължат до 2011 г., а цената на проекта възлиза 3,5 млрд. евро.

Еколозите обаче критикуват, че вместо да се прегражда пътя на водите трябва да помисли как да не се стига до повишаването на нивото им.

Природозащитниците посочват като една от основните причини големият трафик в лагуната и особено съществуването на петролното пристанище Маргера.

След като бе дадена зелена светлина за старта на проекта Бургас-Александропулис се оказа, че проектът за изграждане на петролопровода не е екологично издържан.

Общината в Созопол поде инициатива за гражданска подписка

сред жителите на останалите черноморски общини да се търсят алтернативни варианти за изграждането на петролния терминал и преминаване на петролопровода през залива Вромос на Созопол.

За осъществяването на петролопровода се предвижда изграждането на буй в морето на залива, където ще бъдат разтоварвани танкерите. После петролът ще преминава през специална тръба до сушата, преминавайки през залива.

Хората, които живеят край морето, не са против самия проект, но се опасяват, че не случайно е поет екологичния риск за разтоварване в морето, защото може да се избегне плащането на такси, които после ще влязат в държавния бюджет.

Някои го наричат "поредния странен проект". Но това, който най-много притеснява жителите в района на залива, е че само наличието на петролно съоръжение в близост до курортните зони ще навреди на морския туризъм в региона.

Опасността изглежда още по-голяма на фона на комерсиализирането на българските курорти от туристическия бизнес. Малко са местата по Черноморието,

които не са превзети от строителството

А това, което най-много привлича туристите у нас са хубавите плажове. Един петролен терминал в близост до брега би ги стреснал. От него могат да се възползват и конкурентите в морския туризъм за лансиране на други дестинации.

За икономистите смущаващи са не само непредвидимите последици за околната среда и туризма, а това, че проектът ще се управлява от само от руската страна, докато българската трябва да гарантира част от кредитите.