З аместник-кметът на София Милор Михайлов седи в офиса си, хванал главата си в ръце. От време на време нервно хвърля поглед през прозореца.
Пред вратата му са се събрали половин дузина експерти по екология и общински съветници, които чакат среща с него. Разбира се, поводът е безпризорният боклук на София. Зам.-кметът (с ресор екология) казва, че не е спал от десет денонощия. Лицето му е опънато. Пуши цигара след цигара. На въпроса как смята да убеди суходолци да позволят отваряне на депото и построяване на завод в квартала им той отговаря: "Като им докажа, че няма опасност за тях. Но ако не искат да ме чуят, как да им го докажа?" Милор Михайлов почти вика: "Какво предлагате - да се бия със суходолци ли?! За какъв диалог става въпрос изобщо?"
След което се извинява за тона си ("вината не е във вас") и разказва, че учени от Софийския университет изявили желание да помогнат като трета страна в преговорите. Отговорът на суходолци, по думите му, бил: "Бягай оттука, депото няма да работи. Кръв ще се лее!" Тук зам.-кметът разтваря широко ръце и в недоумение повдига вежди.
Денят е вторник. Милор Михайлов гледа често през прозореца си, защото близо до сградата на общината определено е интересно. С плакати "Боклуци управляват боклуци" стотина души от инициативните комитети на кварталите Требич, "Обеля", "Връбница", селата Мировяне и Челопечене и град Бобов дол, протестират пред храм "Света София". Там са и Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите, Цветан Цветанов, заместник-кмет на София, и секретарят на Столичната община Росен Желязков. Когато представителите на общината и държавата обясняват, че не е възможно да се спре балирането на сметта на площадките в район "Кремиковци" и Гара Искър (до "Дружба"), биват мощно освирквани.
Запознайте се с двете страни във Войната на световете
- граждани и власт. Първите наричат управляващите лъжци и лицемери. Вторите също вече трудно сдържат нервите си. "И трите терена, които сме предложили, отговарят на действащото законодателство, но техни представители в момента подскачат пред църквата - казва Милор Михайлов и сочи през прозореца си. Кметът подаде ръка. Така протичат навсякъде разговорите между местната власт и между така нареченото - защото тук е така наречено - гражданско общество. Гражданското общество в София трябва да тръгне и да иска да направи завод. Такъв какъвто има в европейските страни, а не да подскача с всевъзможни аргументи как ще се отровят жабките в Суходол."
Въпросът е, че място за завод няма. Два дни по-рано - в неделя, жителите на Суходол масово и категорично са отхвърлили предложението на кмета Бойко Борисов да отворят временно сметището, а впоследствие на негово място да бъде изграден завод за преработка на отпадъци.
Суходолци не приеха офертата на кмета не защото тя не беше достатъчно привлекателна. Напротив - всеки софийски квартал с право може да се ядоса защо на него не му се предлагат нови улици, осветление, газификация... Те отказаха просто защото не повярваха на обещанията. А според самия Милор Михайлов суходолци имат основание да не вярват "защото са лъгани от предишния кмет, че депото ще бъде затворено 2004 г., има подписан протокол с тях, но този срок не беше спазен. И затова последва кризата. Не че депото е изчерпало капацитета си, беше загуба на доверие".
В същото време зам.-кметът признава, че няма представа как да бъде възстановено въпросното доверие. Той, изглежда, се е примирил със ситуацията - "тези хора не искат да има диалог" и "държавата е безсилна пред това, което става отвън".
Сега обаче София е изправена пред нова екологична катастрофа
Вече от месеци проблемът с боклука тиктака, като може да избухне всеки момент. Така след вмирисаното лято от 2005 г. София може да има и своята вмирисана есен.
Още в края на август зам.-кметът по екологията прогнозира, че София ще се зарине с боклуци дни преди президентските избори, защото в края на септември се изчерпва капацитетът на временните площадки за балирани отпадъци край "Дружба" и Кремиковци. По думите му има само два варианта за преодоляване на кризата - повторното отваряне на сметището в Суходол и извозването на боклука до рудник "Иван Русев" край Бобов дол. Само дето нито суходолци, нито хората от Бобов дол са склонни дори да изслушат подобно предложение.
Така може да се стигне до ситуацията от миналото лято, когато жителите на Суходол блокираха пътя за сметището за повече от седмица и това принуди МВР да изпрати жандармерия и полиция, за да разчиства пътя на камионите. В момента с блокада заплашват и хората от населените места около рудник "Иван Русев".
"Крайно време е премиерът, президентът и министърът на екологията да излязат заедно и да заемат отговорна позиция по този въпрос. Ясно е, че без тази подкрепа проблемът не може да бъде решен", казва по този повод Милор Михайлов.
Въпросът е, че кризата с боклука в София няма да бъде разрешена чрез заемането на "отговорна позиция". Дори ако и този път решението за временното складиране на сметта да дойде "отгоре" и пак се стигне до намесата на полиция, това няма да разреши истинския проблем, напротив, ще го задълбочи. Защото истинският проблем в случая е
Пропастта в доверието между граждани и власт
И ако той не бъде адресиран, никакви увещания, сваляния на звезди и икономически лостове няма да проработят.
Иван Иванов, специалист по водене на преговори, казва: "В подобна ситуация, каквото и предложение да се отправи към гражданите, то ще се интерпретира като опит за прелъстяване, за подкупване. Да не забравяме, че в случая говорим за тотална криза на доверието. А без това доверие да бъде възстановено, каквито и неща да бъдат предлагани на суходолци (а и на които и да било други граждани), те ще го интерпретират като знак "щом те ни предлагат все повече и повече неща, е ясно, че ние сме прави".
И така, при перспективата след броени дни боклукът отново да залее София има ли някакъв изход?
"Капитал" зададе този въпрос на няколко души с отношение по темата и получи отговори, които ако не еднакви, вървят изненадващо в една и съща посока.
Според Иван Иванов най-добрата опция във всички случаи на обществено значими конфликти е медиацията. "Това е процедура за извънсъдебно решаване на спорове с участие на трета, неутрална страна. Много държави имат асоциации за медиация; тя е доказала своята ефективност. Например, когато се строи летище, но гражданите протестират срещу перспективата за шума.
Икономистът Геори Ганев от Центъра за либерални стратегии също смята, че начинът да бъде възстановено доверието е в преговорите да участва медиатор, който да има доверието и на двете страни. Само че по думите му на този етап подобен медиатор може да бъде някоя институция на ЕС, свързана с местното самоуправление, която да може да "накаже" София, ако не си изпълни ангажимента към Суходол.
Лъчезар Богданов от Industry Watch пък е на мнение, че тази трета страна трябва да е съдът. Според Иван Иванов обаче "ходенето на съд - което е традиционният начин за уреждане на спорове в България - винаги означава значителни ресурси за двете страни. А решението, което се взема, не подобрява доверието, то винаги е в полза на едната страна, тоест винаги има губещ".
Иванов обяснява, че в България няма култура на диалог при разрешаване на подобни конфликти. Съответно и професионалистите не се ползват с авторитет. Самият той е бил част от екип медиатори, поканени от общината да проучат какви са нагласите за медиация на двете страни в конфликта за боклука. Медиаторите са обвинени в пристрастия. "Така че за мен едно възможно решение е да се поканят медиатори от чужбина", казва той.
"Нашата мисия е да гарантираме близостта на местното самоуправление в София до гражданите, като подобряваме взаимодействието между общинската администрация и всеки един от вас." Това пише на сайта на столичния омбудсман. В същото време самият омбудсман - Ангел Стефанов, признава, че: "хората в общината не търсят особено нашата позиция, не бяхме включени в кризистния щаб за решаване на проблема. Не сме обидени от това, защото си имаме достатъчно друга работа. Според него "проблемът е, че хората в Суходол смятат, че има много алтернативи и вариантът "Суходол" крие икономически интереси и се прави в полза на трети лица".
Учудващо, общественият посредник е "против намесата на медиатори в спора - и съветниците, и кметът са избрани от хората и те трябва да поемат отговорността си и да проведат тези разговори. Те трябва да погледнат хората в очите. Отговорните хора не могат да се крият зад медиатори."
Като говорим за отговорни хора, "Капитал" потърси бившия кмет на столицата Стефан Софиянски. Според него "решението е в построяването на завод. Ако можех, аз щях да съм решил проблема, но и трите предложени терена бяха отхвърлени от хората... Не се чувствам отговорен за ситуацията сега. Защото в началото на мандата ние построихме ново сметище и решихме проблема за 10 години. Не успяхме да го направим за още 10 години напред, защото не получихме подкрепа, основно от министерствата, нямаше и финансиране от европейските фондове. Това може да е дошло и заради лично отношение към мен".
Кризата с боклука е емблематична за кризата в доверието между граждани и власт въобще. Начинът на вземане на решения, лобирането, корупцията, непрозрачността, лъжите - всички тези характеристики на една власт карат хората да се отвращават от нея. И всъщност не само балите с боклук тиктакат. Тиктакат основите на цялата политическа класа.
Обещанията на кмета
За да се съгласят да се отвори наново сметището в Суходол, а по-късно на негово място да бъде изграден завод за преработка на боклук, на 6 септември чрез пресцентъра си кметът на София Бойко Борисов обеща на жителите на квартала:
- освобождаванеот такса смет
- общината да изпрати на свои разноски30 суходолци до европейска столица, където да разгледат действащ завод, работещ по избраната технология
- процент от приходите на заводаежемесечно да се превежда в специален фонд; който да финансира канализация на квартала, подмяна на водопровода, основен ремонт на улиците, училището и читалището, озеленяване, улично осветление, нов парк и спортни игрища, газификация
- 70% от работните местав завода да са запазени за суходолци.
Боклуци без граници
В свое изследване от 2001 г. Колумбийският университет заключава, че една фабрика за отпадъци винаги ще бъде обект на недоволство от страна на местните граждани и затова те трябва активно да бъдат включвани в решението.
Принципният проблем, който визира изследването, е
изграждането на такива съоръжения предимно в квартали с хора от и под средната класа, с ниски доходи - което е вид дискриминация.
След дългогодишни спорове с гражданите властите в Ондонага, Ню Йорк, създават съвместно с тях съвет за разрешаване на проблема, който
одобрява създаването на завод за рециклиране и преработка на отпадъци. Самият Ню Йорк има проблем с преработвателните си фабрики. Една от тях - в Бронкс, предизвиква протести на местните жители заради миризмата, която се носи от съоръжението. Властите заключават, че тя е безвредна и не замърсява въздуха, но проблемът със съоръжението остава.
През 2005 г. шотландската столица Единбург също има проблем с боклука си. Тогава общинският съвет планира нов завод за отпадъци, но масови протести на местните хора местят завода от един в друг квартал на града.
Испанският град Ла Коруня пък става свидетел на няколко големи демонстрации срещу откриването на голям завод за изгаряне на отпадъци близо до града, като 50 000 местни граждани настояват на завод за рециклиране. В края на деветдесетте подобни протестни кампании има и на много места в Полша.
Канадската провинция Онтарио изнася боклука си с камиони чак през границата в американския щат Мичиган. След спор, при който се стигна
дори до заплахи за затваряне на границата, Онтарио трябва да построи повече собствени заводи за отпадъци до 2010 г.
