А втобусът е от онези, на които пише "Случаен превоз". Мисля си колко е неуместен, докато пътниците се събират един по един.
След близо час вече става ясно, че в автобуса няма случайно попаднали хора. Всеки е тръгнал към Солун с някаква цел.
Повечето отиват на шопинг в магазина на IKEA. Останалите са тръгнали да пазаруват в COSMOS - открития преди две години търговски комплекс в покрайнините на Солун. В него могат да бъдат открити магазини на ZARA, Sfera, Bershka, Pull & Bear и още няколко марки за дрехи и обувки, които още не са стъпили на българския пазар.
Голямата цел на пътуващите обаче са пролетните разпродажби в южната ни съседка, които започват в средата на февруари. Оказва се, че въпреки голямото изобилие от стоки в София и откриването на няколко мола желаещи да харчат парите си в Гърция не липсват. Затова не е странно, че туристически фирми започнаха да предлагат еднодневни екскурзии с цел пазаруване в Солун.
"Идеята дойде от наши приятели, които искаха да си пазаруват в IKEA. Решихме да организираме едно пътуване с кола, но се оказа, че има повече желаещи, и решихме да направим екскурзия с автобус", разказва Деси Петрова, собственик на фирмата "ХИП 7" ЕООД, която първа започна да предлага екскурзии до магазина на шведската вeрига за обзавеждане.
В началото групите били попълвани основно от нейни съседи и приятели. После те се похвалили на свои познати и постепенно мераклиите започнали да се увеличават. Реклама на шопинг екскурзиите липсва, ако не броим две обяви, които тя решила да залепи на... тротоара. "Българинът е свикнал да си гледа в краката", отговаря тя на въпроса ми защо е рекламирала точно върху плочките пред катедралата "Свети Александър Невски".
Особености на националния шопинг в зимни условия
Събота, 6 часа сутринта. Температурата - близко до нулата. Улиците на София са пусти, нормално за почивен ден. Градът е притихнал. Единственото оживено място в този час от денонощието е паркингът пред националния стадион "Васил Левски". Тук е сборният пункт на автобусите, които водят желаещите да пазаруват в Гърция. Въпреки ранния час и студа автобусът е почти пълен с хора.
Българският IKEA турист е жена на възраст между 40 и 55 години, с приличен стандарт на живот, което личи от пръв поглед. Повечето от пътуващите в автобуса за Солун са чували, че шведската фирма планира да открие свой магазин в София догодина, но нямат намерение да чакат дотогава, тъй като имат да обзавеждат апартаменти за децата си.
Една от тях е 40-годишната счетоводителка Силвия, която си търси лампи за апартамента, на който прави ремонт. "В София продават едни грозни аплици за баня, които са много скъпи", отговаря тя на въпроса защо е решила да пропътува около 700 километра отиване и връщане, за да обзаведе дома си точно от IKEA.
Другият тип туристи са млади момичета на възраст около 30 години. Те са добре облечени, ползват скъпи мобилни телефони, четат списания като "Ел" и "Космополитън" и знаят наизуст повечето цени на марковите дрехи и козметика в софийските молове. Готови са да жертват един почивен ден в пътуване, за да прекарат няколко часа в пробване на дрехи по време на сезонните разпродажби.
Докато автобусът бавно изкачва височините край Владая, няколко от жените подхващат разговор за предстоящото пазаруване. Осведомена туристка информира останалите, че в събота магазините по центъра на Солун работят до 3 часа следобед. "Ми те хората си почиват, не са като нас", клати глава съседката й по седалка.
Постепенно темата е сменена и вниманието на спътничките се концентрира върху разликите между българските цени и тези в съседни страни. Младо момиче развива теорията, че марковите дрехи в София са по-скъпи от тези в Италия и Гърция. "Ако направят в София една ZARA, цените ще са едни, а ако направят пет, ще са други", убедено заявява тя.
Приятелката й се съгласява, че цените не съответстват на качеството. "То и сега е турско, ама е скъпо. Едно време беше пак турско, но поне беше евтино", добавя тя. Преди автобусът да спре за кратка почивка на бензиностанцията на OMV край Дупница, ледът между спътничките окончателно е разчупен и започва свободна дискусия за всякакви женски проблеми.
Асоциациите с екскурзиите до Капалъ чарши от началото на 90-те окончателно изчезват на границата. Уморителното висене по опашки на границата е заменено от кратък рутинен преглед на личните карти от страна на граничните полицаи, последван от вдигане на бариерата.
Цялата проверка трае не повече от минута, което изпълва с национална гордост тази част от пътниците, за които това е първото излизане от страната след членството в Европейския съюз.
Задръстванията по улиците на Солун "изяждат" един час от времето, което по програма е отредено за пазаруване. Градът ни посреща с облаци и студен вятър. "Аз си го представях на няколко етажа", казва едната от пътуващите, докато автобусът търси място за паркиране пред COSMOS.
В този момент между пасажерите се завързва кратък спор. Едните искат да има повече време за пазаруване в мола, а другите настояват за по-голям престой в IKEA. Решението е времето да се подели поравно, което оставя недоволни и двете групички.
"Два часа са нищо, какво ще купим за толкова малко време", недоволства разочарованата туристка на слизане от автобуса. "Хайде, с много торби да се върнете", пожелават си една на друга жените. И пазаруването започва.
Моята голяма луда гръцка... разпродажба
Групата се разпада на по-малки компании, които трескаво се заемат с преравяне на купчините намалени дрехи. Докато едната е в пробната, другата й подава дрехи за мерене. После ролите се разменят.
След няколко часа повечето от жените вече са събрали по няколко чанти с покупки, на които пише ZARA, MANGO и Benetton. В стремежа да се обходят повече магазини не остава време за обяд.
Край щандовете на IКЕА групата се смесва с други гастролиращи купувачи от Балканите. Оказва се, че шведската фирма има свои почитатели не само в България, но и в Македония, Сърбия и Албания.
Часовете минават неусетно и става време за тръгване обратно. Докато групата изчаква последните закъснели, в автобуса тече разбор на извършените покупки. Сред закупените артикули преобладават чаши, чинии, лампи, вази, изкуствени цветя, панери за пране, кошове за играчки и други дреболии.
"Взехме и един килим, ама го върнахме", клати глава една от жените, след което добавя: "Много на юруш, то просто не става така."
Оказва се, че някои са били целия път до Солун, за да купят само по някоя дребна вещ за кухнята. "Взехме по един тиган, колкото да не е без хич", казва рускинята Людмила, която живее от 30 години със семейството си в България.
Съседката й по място също се е сдобила с готварско пособие от IKEA. Двете тръгнали на екскурзията от любопитство, но след близо двучасова обиколка на солунската IKEA стигнали до извода, че цените в него са по-високи от тези във Виена и Москва.
По-късно към разговора им се включва представителка на конкурентната група, пазарували основно в COSMOS. "Има страшни неща, ама няма такива числа", заявява тя и дава за пример намалени ботуши, които стрували 160 евро. Надделява мнението, че цените в софийските магазини са по-ниски от тези в Солун, дори и без да имат разпродажба.
Връщането през границата минава без никакви проблеми. Гръцките граничари се оказват по-мързеливи от българските. Те дори не си правят труда да погледнат всяка лична карта поотделно, а само претеглят на око тестето с лични документи и дават знак автобусът да продължи.
Митничари не се забелязват. Никой не се интересува от съдържанието на багажа. А и защо им е на гръцките власти да проверяват багажниците на автобусите с български туристи, тръгнали на екскурзия до моловете в Солун - нали от техните покупки се пълни с данъци гръцката хазна.
Така ще е поне още година-две. Поне докато фирми като IKEA и ZARA не открият свои магазини в София.
