"Вашингтон пост": Това е война между САЩ и Иран чрез посредник

И зраелските бомби, които удариха ливанското село Кана, не просто убиха 30-ина деца и 20-ина възрастни - те поразиха ядрото на американската външна политика в региона и илюстрираха със сърцераздирателни кадри огромния риск, пред който е изправен Вашингтон в сегашната близкоизточна криза.

С всяка нова сцена на кръвопролитие в Южен Ливан възмущението в арабския свят и Европа, насочено срещу Израел и неговия основен поддръжник, нараства, като същевременно се засилва перспективата за ответна реакция, която може да доведе до ново близкоизточно тресавище за САЩ, предупреждават експерти по въпросите на региона, дипломати и бивши американски длъжностни лица.

Въпреки че САЩ призовават Израел към сдържаност, в същото време те твърдо защитават военните удари като разумен отговор на ракетните нападения на "Хизбула".

С тази позиция те все повече се отдалечават от съюзниците си, които смятат израелската реакция за прекомерна и сееща смърт.

Според анализаторите ако войната се проточи, което изглежда вероятно, тя би засилила още повече изолацията на САЩ от когато и да било след нахлуването в Ирак преди три години и да попречи на реализацията на външнополитическите им цели, като прекратяването на ядрената програма на Иран и разпространяването на демокрацията по света.

Всички стрелки сочат в погрешна посока,

смята Ричард Н. Хаас, който по време на първия мандат на президента Джордж Буш беше политически стратег в Държавния департамент.

"Най-голямата опасност в краткосрочен план е, че всичко това просто засилва раздразнението и отчуждението от САЩ в арабския свят. И не само там, но и в Европа, и в целия свят. Всеки ден в главите на хората се набиват кадри за страданията в Ливан и това ще засили още повече антиамериканизма."

Белият дом съзнава опасността, но смята, че ракетите, летящи и в двете посоки над ливанско-израелската граница, дават възможност да се излезе от задънената улица на близкоизточната геополитика.

Буш и съветниците му се надяват, че конфликтът може да унищожи или поне да осакати "Хизбула", като в хода на този процес бъде нанесен удар и по спонсора на групировката - Иран, а региона бъде тласнат към окончателно уреждане на десетилетния конфликт с Израел.

Той (Буш) иска решение, коeто наистина да реши проблема,

заяви говорителят на Белия дом Тони Сноу пред репортери. "Ние не само че съжаляваме за онова, което се случи в Кана, но сме и твърдо убедени, че е действително важно да отстраним условията, довели до това."

Този момент на конфликт в Близкия изток е болезнен и трагичен, каза самият Буш в обръщение по радиото.

"Но това е и момент на възможност за по-широка промяна в региона. Промяната на държави, които са изстрадали десетилетия тирания и насилие, е трудна и ще е необходимо време да се постигне. Но последиците ще бъдат дълбоки за нашата страна и за света", добави той.

В центъра на кризата за САЩ е една по-обхватна борба с Иран за влияние в Близкия изток, за която може да се твърди, че продължава от Ислямската революция през 1979 г. и ескалира по време на президентството на Буш.

САЩ не само подкрепят Израел в настоящата война, но и увеличиха доставките на оръжие за него. "Хизбула" пък често действа като "наместник" на Иран и през последните три седмици демонстрира ирански оръжия, които не беше използвала до този момент.

Това всъщност е война между САЩ и Иран чрез посредник,

твърди Дейвид Роткопф, учен във фондацията "Карнеги" за международен мир и автор на "Да ръководиш света", книга за външната политика на САЩ.

Атаките на "Хизбула" срещу Израел, които разпалиха най-новия конфликт, станаха в момент, когато международният натиск върху Иран да се откаже от обогатяването на уран бе достигнал върхов момент.

Помощници на Буш подозират, че Иран е дирижирал атаките, за да отклони вниманието от ядрената си програма и да демонстрира последиците от прекалено силен натиск.

Това е твърде вероятно, смята високопоставен представител, запознат с кризата, но не упълномощен да прави официални изявления. Според него

Иран харчи много пари за "Хизбула"

Президентът Буш се надява, че в крайна сметка кризата ще му помогне да обедини световните лидери срещу ядрената програма на Иран.

Въпреки че Съветът за сигурност на ООН обмисля мироопазващи сили за Ливан, той може да гласува подкрепяна от САЩ резолюция за налагане на санкции, ако Техеран не преустанови обогатяването на уран през август.

Сигурно е, че това ще затвърди решителността на европейците в подхода към Иран, отбелязва и Хенри Барки, бивш служител в Държавния департамент.

Дори да не им харесва онова, което Израел прави, те признават, че "Иран е заплаха", добавя той.

Други не хранят такива надежди. Извън Белия дом настроението сред много ветерани дипломати във Вашингтон е поразително песимистично, особено след като лидерите на "Хизбула" и "Ал Кайда", традиционни съперници и свързани с различни ислямски секти, започнаха да призовават привържениците си да се включат в борбата срещу врага.

Анализатори предвиждат в най-добрия случай неясен изход,

в който "Хизбула" успява да оцелее след ударите на Израел, чуждестранните мироопазващи сили изпадат в безизходица, а отношенията на САЩ със съюзниците им се обтягат значително.

В най-лошия случай пък "Хизбула" и Иран стават по-смели, ислямският радикализъм се разпростира и районът, от който оръжия и бойци проникват в Ирак, се разцепва още повече по сектантски линии.

Онова, което конфликтът разкри съвсем ясно, е колко са свързани помежду си тези проблеми в региона, казва Мара Рудман, заместник съветник по националната сигурност в Белия дом по времето на президента Бил Клинтън, понастоящем в либералния Център за американски прогрес.

"Най-лошият сценарий е много по-радикализиран ислямски фундаменталистки Близък изток, много по-изолиран Израел, много по-изолирани САЩ и много по-малко хора, с които може да се разговаря", вещае тя.

Хаас, бившият помощник на Буш, който ръководи Съвета за външни отношения, се смее на публично изразявания оптимизъм на президента.

"Възможност?! Господи, помилуй!

Аз не се смея много. Но това е най-смешното нещо, което съм чувал от много време. Ако това е възможност, Ирак какво е? Шанс, който се случва веднъж в живота?", вълнува се той.

И други предупреждават, че в дългосрочна перспектива, ситуацията може да затвърди мнението за САЩ като за толкова произраелски настроена държава, че едно ново поколение арабски младежи да израсне, възприемайки американците като врагове.

Вътрешният натиск върху приятелски настроените правителства в Египет, Саудитска Арабия и в други държави може да ги принуди да се дистанцират от Вашингтон или да предприемат репресивни мерки срещу вътрешните дисиденти, за да запазят властта. Във всеки случай влиянието на Буш да настоява за демократични реформи може да се окаже твърде малко.

Джон Алтерман, специалист по Близкия изток в Центъра за стратегически и международни изследвания, очертава дори не най-лошия сценарий, а просто лош сценарий:

Южен Ливан в развалини, "Хизбула" печели престиж от възстановяването му с ирански пари, организацията става по-силна в Ливан и не се поддава на контрол. Реакцията в съседните държави ги отслабва, радикализмът се засилва и те отговарят с още репресии.

Нищо от това не е особено преувеличено. И на фона на всичко, на САЩ се гледа като на принципно враждебна страна.

Подобен развой на събитията се струва твърде мрачен на служителите в администрацията на Буш, които гледат на подобни ужасяващи перспективи като на предвидими реакции от страна на външнополитическата върхушка, чиято десетилетна продукция е безсмислени разговори, мирни договори само на хартия и невлезли в сила резолюции на ООН, които

не са решили основните проблеми на Близкия изток.

Част от разгорещената риторика за това как САЩ не могат да работят с никого, как сме загубили лидерската си позиция в света, е просто напълно смешна и тази криза го доказва, подчертава представителят на администрацията, занимаващ се с кризата.

"Ние наистина сме абсолютно необходими за решаването на тази криза. Проблемът не може да се реши просто с приемане на още една резолюция."

Докато дипломатите работят, Пентагонът проучва възможното отражение върху военните на САЩ, които вече са развърнати на твърде широка територия.

Командващите пренасочиха 24-ата експедиционна част на морските пехотинци и военноморската ударна група "Иво Джима" от тренировъчна мисия в Йордания, където бяха на разположение на Ирак.

Сега те са на кораби в Средиземно море, за да подпомагат хуманитарните усилия, а друга част е в готовност като подкрепление за Ирак.

Пентагонът е разработил планове за участие на войски на САЩ в многонационална мироопазваща мисия, но помощниците на Буш почти напълно изключват подобен сценарий. По-вероятен вариант е, според официални лица, САЩ да окажат съдействие за командването, контрола и логистиката.

Според Питър Родман, помощник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност, официалните лица проучват възможността за разполагане на войски в Ливан, но е твърде рано да се коментира какво ще представляват подобни сили. Някои анализатори признават различните предизвикателства, пред които са изправени САЩ, но отчитат

възможни ползи, които си заслужават риска.

"Това е като кубчето на Рубик. Много е рудно да се подреди," казва Питър Брукс, бивш заместник помощник-министър по отбраната при Буш, който сега е в консервативната Фондация "Херитидж". Но ако успеем да разформироваме "Хизбула", това би било много положително за войната срещу терора, смята той.

Белият дом напълно осъзнава опасностите от подклаждане на антиамерикански настроения в региона. Сигурно има моменти, когато хората не се доволни, каквито и методи да прилагаме, признава говорителят на Белия дом Тони Сноу.

"Но ние сме убедени, че в дългосрочна перспектива хората ще бъдат много по-щастливи да живеят в мир и демокрация, отколкото в страни, окупирани от терористични организации, които се опитват да унищожат демокрацията в самия и зачатък".