"Постъпването ми в ЦРУ само по себе си е история, пише Линдзи. Пишках в толкова много епруветки, колкото не можете да си представите, и почти бях заклеймена като човек със сексуални отклонения от щатния психолог.
Минах през детектора на лъжата, където предишният кандидат, както се твърди, си признал, че е нарязал жена си на парчета и я заровил в мазето. Междувременно на моите съквартиранти започнаха да им се привиждат правителствени агенти, които се крият наоколо и разпитват за моето минало.
Най-накрая успях: започнах обучението си като служител под прикритие на ЦРУ. Агент. Учеха ме да троша коли в бариери с 60 мили в час. Да скачам от самолет с товар, прикрепен към тялото ми. Да се спасявам при разпит, да пътувам под чуждо име, да обърквам преследвачите ми.
Нещото, на което не ни научиха, беше как да се срещаш с момче, докато го лъжеш с какво се изхранваш, къде живееш и каква е истинската ти самоличност. Това трябваше да си го измислям сама.
Но аз преминах през всичко това победоносно (с изключение на частта за срещите), за голямо учудване на баща ми. След това ме изпратиха в чужбина. И тогава започна истинското забавление... и аз започнах да разбирам, че да си агент няма нищо общо с онова, което ми се щеше да бъде."
