З ападна Европа представлява надежда за по-добър живот за много румънци, но и Румъния на свой ред се оказва "елдорадо" за немалко китайци.
Първите имигранти пристигат през 90-те години, а някои от тях са успели вече да натрупат състояние. Липсата на достатъчно румънска работна ръка стана причина за втора вълна от китайски имигранти, привлечени от средни заплати по 250 евро месечно, или шест пъти повече, отколкото в Китай.
В Букурещ работят десетина хиляди китайци
и повечето се занимават с търговия. В едно от предградията румънската столица има пазар, който се казва "Червения дракон". Това място е създадено преди 15 години от румънски бизнесмени, които още от самото начало работят с китайци.
Търговията изглежда процъфтява, но като че ли прекалено в очите на данъчните служби, които идват на изненадваща проверка. Всички метални щори и ролетки се на магазинчетата се спускат.
Няколкостотин метра по-далеч се издига чисто новият "Червен дракон" и както изглежда там се отнасят с повече уважение към данъчните власти.
Новият пазар всъщност представлява огромен търговски център на няколко нива, където се предлагат единствено китайски стоки.
На втория етаж Ли сервира на клиентите в заведение за бързо хранене. Ли е дошла при по-голямата си сестра, която живее в Румъния от 10 години. Дошла, за да спечели пари и да се занимава с търговия.
"И тъй като миналата година присъединяването на Румъния към ЕС вече бе ясно и положението на сестра ми бе добро, реших да дойда тук. Вярно е, че нашите страни са доста различни, но обичам живота тук. Мисля, че румънците са много отворени, много гостоприемни и топли. Вече имам и румънски приятели. Мъжът също е в Румъния и ще видим как вървят нещата", споделя Ли.
В близост до "Червения дракон" се издигат и други нови сгради и по строежите са предимно китайски работници. Това е добре дошло за предприемачите, тъй като милиони румънци са отишли на Запад, за да търсят по-високо платена работа. Интересът на китайците към Румъния не стихва.
Това е едва началото, предрича Йънг Уей, генерален директор на "Чайна Губанг", единствената агенция за наемане на китайска работна ръка в Румъния. Според него текстилният сектор и строителството ще имат нужда от 200 000 работници.
Полша представлява огромен интерес
за многобройните виетнамци, избрали да търсят късмета си тук. Във Варшава те са 20 000, а в цялата страна 30 000.
Попитайте някой жител на Варшава какво знае за Виетнам и веднага ще се сети за огромния пазар край стария олимпийски стадион, където виетнамци продават всевъзможни стоки, но най-вече обувки и дрехи.
Голяма част от тези хора са интелектуалци, станали жертва на политически репресии в азиатската страна. В Полша те са създали организации за взаимопомощ, като например Асоциацията за демокрация във Виетнам, която подкрепя новодошлите в търсенето на работа.
Виетнамците си имат и свое списание, а според главния му редактор потокът от Ханой към Варшава ще продължи, тъй като политическото преследване и подтискането на свободата във Виетнам не е прекратено.
Много виетнамци обаче не желаят да поискат статут на бежанци в Полша, тъй като това води до репресии на семействата им, останали в родината.
Затова и много от тях живеят нелегално в Полша, наемат сергии и магазини на изключително високи цени и са принудени да дават подкупи на полицаите, за да не ги закачат.
Изследване за китайските имигранти у нас
показва, че около 35% са жени срещу 65% мъже. Семейните, които избират България, го правят в името на децата. В Китай държавата не позволява да имат повече от едно дете.
Китайците, които идват в България, притежават някакви средства и предпочитат да започнат свой бизнес. За всички чужденци е по-лесно да останат у нас, ако открият и регистрират своя фирма.
Издаването на разрешителни за работа на чужденци е сложна процедура. За миналата година Агенцията по заетостта е издала 29 разрешителни за работа на китайци. Точно затова те предпочитат да не са наемници, а работодатели.
Китайците в България са известни с китайските ресторанти и с малките магазинчета. Те предпочитат да откриват работни места и да наемат българи.
Най-много китайци могат да бъдат видени в София , в търговския комплекс "Илиянци". Твърди се, че близките жилищни квартали "Толстой" и "Свобода" са на път да се превърнат в софийския Чайнатаун.
Брокерите регистрират интерес у китайците да купуват апартаменти в тези райони, но не могат да преценят дали това е с цел да останат в България или е купуването на имоти е продиктувано от факта, че България е член на ЕС.
Китайците са много мълчаливи, трудно говорят български. Обикновено разчитат на един-двама от тях с добри езикови познания да осъществяват комуникацията с административните служби, ако се наложи при лекарски преглед или при спор с пътната полиция.
Известен в това отношение е д-р Дзиенфън Нин, който работи като лекар, но е търсен от своите сънародници по различни въпроси като преводач.
Д-р Нин е един от малкото китайци лекари у нас, женен за българка. Той е председател на Съюза на китайците.
Според него сънародниците му, които живеят в България, наброяват около 5000, противно на някои предположения, че китайската общност е близо 100 000.
