Проф. Георги Петров: Кризата и "провалът" на либералния модел

П ривържениците на активната държавна намеса в икономиката тържествуват. В чуждестранния и нашия печат те обявиха "очевидния провал" на либералния икономически модел. Доказан според тях от избухналата в САЩ финансова криза, пренесена после и в други страни. А също от последвалата я рецесия.

Либерална ли е американската икономика?

Отговорът на този въпрос не е еднозначен. През 80-те години на миналия век в САЩ и Великобритания, а също и в други страни се извършиха либерални икономически реформи. Беше ограничена пряката и косвената намеса на държавата в стопанството. Намалиха се данъчните ставки и тяхната диференциация.

Част от многобройните данъчни облекчения и преференции бяха премахнати. Но се запази значението на "вградените стабилизатори" на фискалната система. Държавата се изтегли от производството на някои стоки и услуги, особено в Англия. Бяха коригирани редица регулативни режими, най-вече в областта на цените, заплатите.

Но се запазиха субсидиите и протекционистичните мита за селскостопанското производство. Бюджетът продължава да играе съществена роля в набирането и разпределението на средствата за пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието.

За да поддържат военното си превъзходство, САЩ използват огромни финансови, материални и човешки ресурси. Стотици милиарди долари струват двете войни в Ирак, а сега и в Афганистан.

Само за новия самолетоносач (на името на Джордж Буш-старши) са дадени 62 млрд. Дори най-мощната икономика не може до безкрайност да понася това огромно бреме.

Федералният резерв на САЩ изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовия процент и операциите на открития пазар се въздейства върху икономическия цикъл. Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) дава разрешения и осъществява строг контрол при емисията на акции и облигации.

Съществуват и други органи за контрол върху финансовите институции и фирмите, свързан със спазване на законите, защита на живота и собствеността на гражданите, както и на природата.

Изводът е, че определяната като "смесена икономика" американската система е далече от представите за свободния, саморегулиращ се пазар. Още по-висока е държавната намеса и държавното регулиране на стопанството в Европейския съюз.

Причините за остротата на сегашната криза

Цикличността е вътрешно присъща на капиталистическото производство. Почти два века фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - периодично се сменят.

Кризите като една от фазите на цикъла са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат. Защото те са формата за преодоляване на натрупаните диспропорции в стохастичното по своята природа и саморегулиращо се пазарно капиталистическо стопанство.

През последното десетилетие активно бяха използвани инструментите на държавната политика за поддържане на относително висок икономически растеж и отлагане на рецесията.

исконтовият процент на Федералния резерв беше намален през 2001 г. до 1.33, а през 2008 г. вече падна под 0.25. Кредитът за частния сектор нарасна с близо 80 процента.

Задлъжнялостта на домакинствата рязко нарасна, а спестяванията се ограничиха до минимум. През периода 2000 - 2007 г. приходите на федералния бюджет се увеличиха с 27%, а разходите - с 52%.

Бюджетният дефицит достигна в края на периода 277 млрд. долара, или 10% от приходите, при излишък около 200 млрд. през 2000 г. За 2008 г. дефицитът може да се окаже 1 трилион долара, а през 2009 г. 2 трилиона, ако се приложат програмите за рефинансиране на някои финансови и нефинансови корпорации.

Държавният дълг достигна през 2007 г. 9 трилиона долара, или 77% от предполагаемия обем на БВП (при 5.7 трилиона през 2001 г.).

Тази изключителна по сила и продължителност фискална и кредитна експанзия (довела до 2.4% средногодишно нарастване на БВП) предизвика рязко увеличение на неравновесията и във външните баланси.

Дефицитът на търговския баланс нарасна с 80% (до 7% от БВП), а портфейлните чужди инвестиции скочиха 2.6 пъти, достигайки 9% от БВП в края на 2007 г.

Външният дълг на САЩ се държи главно от Китай, Япония, Индия, Бразилия и Русия. По оценки на в. "Ню Йорк таймс" валутните резерви на Китай миналата година са достигнали в определен момент 1.9 трилиона долара. От тях около 70% са в американска валута, главно във вид на облигации на федералното правителство и на Fannie Mae и Freddie Mac.

Именно парично-кредитната и фискалната експанзия, насочени към предотвратяване на рецесията, са главният фактор за дълбочината и разрушителността на поредната циклична криза в Америка.

Във фазата на подем всеки стопански субект се стреми да инвестира повече в материални и финансови активи, за да печели от нарастването на цените им. Увеличеното търсене от чуждестранните държатели на долари още повече раздува ценовия балон.

Според Нобеловия лауреат Пол Кругман много американци през 2005 - 2007 г. са използвали домовете си като "банкомати" - срещу нови ипотеки при надутите цени на имотите са теглили все повече кредити. И са харчели разточително или са купували растящи акции и облигации.

Банките секюритизират ипотеките и ги продават на охотно купуващите ги хедж фондове, застрахователни компании и други финансови посредници. Рискът като че се разпределя и намалява, което окуражава финансовите институции да увеличават дела на дълга и да намаляват реално капиталовата адекватност.

В резултат от действието на финансовия ливъридж възвращаемостта на собствения капитал прогресивно нараства. Заедно с бонусите на брокерите и висшите служители във финансовите институции.

Финансовите посредници се опитват да заобикалят съществуващите законови ограничения и изисквания при емисията на ценни книжа и увеличаване на дълга, като изобретяват нови и усложнени дериватни инструменти.

Някои се превръщат във финансови пирамиди - като фирмата на Мадоф, от чиято "Понзи" схема големи хедж фондове и други инвеститори губят 50 млрд. долара. Комисията по ценните книжа, лицензираните одитори и рейтинговите агенции не реагират адекватно, а някои користно прикриват нарушенията.

Когато прегряването на икономиката достигне критичната точка и дисбалансите избухнат, инвеститорите се опитват да се освободят от обезценяващите се дългови инструменти и да съберат вземанията си.

Ликвидността се стопява. Настъпва паника. Активите губят стойността си и се оказват непродаваеми, "токсични". Защото първичното им обезпечение (имотните ипотеки) се е сринало.

Всички мултипликатори започват да действат в обратна посока. Финансовата пирамида рухва. Балонът се спуква. Непремереният риск довежда до банкрут гиганти като AIG, Bear Stearns, Merrill Linch, Lehman Brothers (с над 150-годишна история) и много други.

Мениджърите на финансовите институции и нефинансовите корпорации добре познават теорията, имат практически опит, разполагат с обширна информация. И въпреки това участват в стремителния бяг към пропастта.

Една от причините е конкуренцията, която при покачване на цените на активите и печалбите в периода на подем ги тласка да инвестират, като подценяват или "временно" пренебрегват несъразмерния риск.

Друга е свързана с особеностите на човешката природа и генетично обусловения инстинкт за самосъхранение, проявяващ се в стремежа към удоволствие и избягване на болката и неприятните усещания. Този стремеж определя в крайна сметка поведението на стопанските субекти. И на политиците, съобразяващи се със своите избиратели и спонсори.

Проф. Георги Петров е професор по икономика и бивш член на управителния съвет на БНБ.

dnevnik.bg