Б еше компрометиран, след като късно вечерта на 3 май 1996 г. екип на БНТ го улови на коктейл в НДК в компанията на "Мис България" и шестата по красота в света Евгения Калканджиева.
"Аз съм тук, с Жени...", смънка пийналият министър пред напористата репортерка Севда Шишманова, която го търсеше по повод горещата новина за смъртта на трима полицаи, застреляни часове по-рано при акция пред блок 329 в столичния жк "Люлин".
През целия ден нито журналистите, нито служителите в министерството знаеха къде е шефът им...
На следващия ден Начев подаде оставка и се върна към битието си на депутат от Демократичната левица до предсрочните избори след януарските събития от 1997 г.
На поста го наследи покойният вече Николай Добрев, който уволни и назначения от него за нещатен сътрудник към МВР екстрасенс Десислав Велков-Деси.
Името му излезе отново в пресата преди година във връзка с плановете на настоящия вътрешен министър Румен Петков да покани бивши ръководни кадри от ведомството, вкл. отпреди 1989 г., в т.нар. "обществен съвет" към МВР, впоследствие разформирован.
По-късно се оказа, че ексминистърът е фигурирал в чернова на заповедта за създаването на тази структура, но отсъства в окончателната версия на списъка.
По времето на Начев се вихреха конфликти между силовите групировки, но министърът нашумя с твърденията си, че: "В България няма гангстерска война", а в същото време: "Има черен списък на жертвите".
Тогава бяха извършени много публични убийства на лидери на борчески структури, сред които Васил Илиев от ВИС-2 (25 април 1995 г.); гангстерски престрелки имаше дори в центъра на София.
В същото време бяха набелязани "драконови мерки срещу престъпността": внедряване на агенти в икономическите групировки, отряди за бързо реагиране към всяко РПУ и РДВР, припомня коментаторът на в. "Дневник" Христо Христов.
Министърът оповести списък с имена на 2315 престъпници с три или повече висящи дела (без ръководителите им и сенчестите босове), като обясни огласяването им с недостатъци в конституцията и настоя за поправка на основния закон, с която за съдебна система да бъде обявен само съдът, а главният прокурор да е министърът на правосъдието.
Начев обаче освен това призна за корупция и изтичане на информация в МВР, за наличие на корумпирани банкери и престъпни групировки, ръководени от бивши членове на БКП и настоящи - на БСП.
Обещаваше дори закон за мръсните пари, който да задължи банките да записват в специален архив всички по-големи сделки на клиентите си.
Точно тогава обаче държавата беше райско кътче за икономически престъпления - банковата система беше източена, а финансовите пирамиди бяха в разцвета си, припомня "Дневник".
Начев, роден в бургаското село Дюлево през 1954 г., завърши право в СУ "Климент Охридски" през 1978 г. След първоначалния си стаж в Софийския градски съд постъпва на работа като следовател в системата на МВР.
Ръководил е сектора за борба с престъпността в Научноизследователския център по криминалистика и криминология към МВР и след разпускането на 37-ото Народно събрание поиска да се върне на работа там, но му беше отказано.
Писал е трудове по криминалистика, криминология и оперативно-издирвателна дейност. След края на депутатската си кариера беше собственик на адвокатска кантора в София.
Докато бе министър, опозицията иска оставката му на три пъти: заради строежа на водопровода "Джерман-Скакавица", заради младежа Христо Христов, пребит до смърт в VII РПУ, и след смъртта на 14-те войничета на Околовръстното шосе, припомня още онлайн справочникът "Кой кой е в българската политика".
"През 1996 г. Любомир Начев преживя психическа криза в резултат на компромати, активни мероприятия, предателство от съратници и близки приятели по пагон, които не успя да преодолее до последно", коментира след вестта за ненавременната му кончина бившият премиер Жан Виденов и добави:
"Предадоха го и журналисти. В същото време той беше изоставен и от най-близките си - съпругата и децата му."
