Р ежисьорът Крикор Азарян и Театър "Българска армия" отдават почит на починалия преди три седмици велик британски драматург Харолд Пинтър без да са имали идея, че ще се случи така.
Спектакълът "Колекцията" е планиран отдавна, екипът вече е репетирал усилено, когато на 24 декември нобеловият лауреат напусна света, с чийто грехове така добре умееше да се забавлява.
Пинтър "разкрива бездна зад всекидневните брътвежи и нахълтва в затворените стаи на потисничеството" - така през 2005 г. тежкото стокхолмско жури мотивира решението си да го удостои с най-престижната награда за литература. Тогава, разбира се, беше подчертана и противоречивата понякога съпричастност на писателя в късния му период "към предизвиканите от политиката страдания".
Едноактната пиеса "Колекцията" (1961) и съвсем кратката "Гара Виктория" са събрани от Азарян в един спектакъл и за липсата на любов, и за мечтата за любов.
В хода на действието има интерес към развръзката на историята в първата част - дали манекенката е прекарала любовна нощ с бисексуалния моден дизайнер или си измисля, за да предизвика ревността на съпруга си, с когото вече й е скучно.
Или - как ще се разберат остаряващият богат гей и неговият млад компаньон... И дали между младежа и съпруга няма да се породи нещо повече от лицемерно приятелство, нещо мръсничко...
Това сигурно ще е интересно за зрителите. Но драматургията на Халолд Пинтър е нещо много повече от жълтичък сюжет из всекидневието на "фешън" елита и шоубизнеса.
"Думите при Пинтър служат, за да бъде прикрито онова, което героите мислят", казва режисьорът Азарян и затова в спектакъла паузите и неизречените слова често са по-ефектни и по-важни от говоренето.
"Колекцията" е интелигентна пародия на човека, който търси истината в кривото огледало и вижда своето криво отражение. Това е представителна извадка от екземпляри в едно "време на прочути нищожества" казва Азарян.
И подсказва защо толкова английската история от преди близо половин век така сполучливо кореспондира със сегашното българско, уж лъскаво всекидневие.
На сцената, идеално подбрани от режисьора, точно поставените от него задачи изпълняват Антоанета Добрева-Нети, Камен Донев, Георги Кадурин и Петър Антонов.
В "Гара "Виктория" Меглена Караламбова виртуозно се справя със сложния драматургичния език на Пинтър, в който най-важното е "може би", "възможно е" и "вероятно". В ролята на утрепана от самотата диспечерка на таксита актрисата доставя на зрителите удоволствие от играта с предложения към тяхното въображение.
Художник на пищния, красив и същевременно функционален декор, твърде неочакван за българския театър в условията на криза, е Николай Нинов.
