Кратка хроника на Илинденско-Преображенското въстание

И�н �нденско-Преображенското въстание (1903 г.) е връхна точка в освободителното движение на българите през XIX и началото на XX век, припомнят от ВМРО (VMRO.org). След разпокъсването на българските земи от Берлинския конгрес започва организирана съпротива срещу решенията му. Формират се комитетите "Единство". Още през есента на 1878 г. избухва въстание в Кресна и Разложко. По отношение на българското население в неосвободените земи активна дипломатическа и просветна дейност развиват Българската екзархия и правителството на Княжество България. През 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун шестимата българи - Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават легендарната ВМРО с първоначално название "Български Македоно-Одрински революционен комитет". През 1902 г. тя се преименува в "Тайна Македоно-Одринска революционна организация" (ТМОРО), през 1905-а става "Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация" (ВМОРО), а след 1913-а - само ВМРО. Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и по-сетнешното им присъединяване към България. По думите на Дамян Груев образец за създаването и дейността на ВМРО е била революционната организация на Раковски, Каравелов и Левски.

Активната дейност на българската общественост в княжеството намира израз в създаването през 1895 г. на Върховен македонски комитет. Между вътрешната организация и върховният комитет се установяват тесни връзки на сътрудничество.

През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от ВМК без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти. Последствията са изключително тежки за българското население в Македония и дейността на вътрешната организация.

През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг въстанието да избухне на Илинден, в Одринско - на Преображение, а в Серски революционен окръг - на Кръстовден.

В края на април 1903 г. група български младежи извършват серия атентати в Солун с цел да принудят Великите сили към прилагане на реформите, предвидени в чл. 23 от Берлинския договор. На 4 май в бой на българска чета с турски войскови части край село Баница загива Гоце Делчев.

На 2 август въстанието избухва. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 000 въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 емигрират в Княжество България.

Преждевременно избухнало в неблагоприятна международна политическа обстановка, въстанието не постига целта си. България е принудена да запази неутралитет. Предизвиканата активност на Великите сили не допринася за реформиране на статуквото.