П од заглавие "Скучни успехи" авторитетният германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" публикува на първа страница коментар, посветен на развитието на България в навечерието на втората годишнина от присъединяването й към ЕС.
"Благодарение на членството й в ЕС състоянието на България е по-добро от репутацията на страната", извежда като акцент авторът Михаел Мартенс, кореспондент на изданието за Източна Европа.
Дали бе погрешно или най-малкото прибързано България и Румъния да бъдат приети в ЕС през миналата година? Който основава преценката си само на това, което може да бъде научено от медиите за двете най-нови държави членки на Съюза, няма да може да се отърси от впечатлението, че може би щеше да бъде по-добре да се изчака още малко.
Докладите на Европейската комисия за реформите в двете страни след присъединяването им все още съдържат обезпокоителни моменти.
Перспективите обаче съвсем не са чак толкова мрачни. На първо място обичайното приравняване на България и Румъния не е справедливо и за двете държави. Само фактът, че става въпрос за съседи, които са влезли едновременно в ЕС, не дава основание да се твърди, че те са изправени пред едни и същи трудности.
В Букурещ, както и в София, могъщи групи от времената на диктатурата играят все още гибелна роля. Режимите на тези страни обаче са били толкова различни, колкото са и днес отровните им изпарения.
Корупция и престъпност - само един фрагмент от действителността
След присъединяването си към ЕС Румъния, с активната помощ на парламента в борбата срещу корупцията, направи обезпокояващи обратни стъпки. За България не може да се твърди същото.
Несправедливо българската държава се има репутацията, че нейните стълбове са само некадърни политици, корумпирани чиновници и мафията с нейните постигащи целта си поръчкови убийци и техните безнравствени жертви.
Всяко ново поръчково убийство в центъра на София подхранва това клише. Но медиите, дори сериозните, съобщават винаги само за откъс от действителността, а онова, което остава в съзнанието на хората, е най-често само откъс от този откъс и рядко има общо с цялостната картина. От това страда и България.
Вярно е, че Брюксел и държавите членки наблюдават страната с цялата възможна строгост, но дори при това положение понякога не виждат, че там най-накрая има напредък вследствие на политика, насочена срещу корупцията и организираната престъпност. Обвиненията заради злоупотреби със средства на ЕС в последно време обещават поне поврат към подобрение.
Освен това присъединяването на България към ЕС може да бъде погледнато и по друг начин - като историята на една мощна модернизация и промяна, която можеше да бъде предизвикана само от ЕС.
Защото ярките недостатъци на съдебната система в борбата срещу подкупната икономика и престъпните безчинства на олигархията представляват, както бе казано, само един откъс от цялата картина.
Ако изберем друг откъс, става ясно, че страната в наши дни е еднозначно утвърдена като част от Запада, при това не само по отношение на икономическата политика.
Добре подредена страна с няколко милиона неопетнени граждани
Тогава България бе на кантар. Под крадливия режим на една нереформирана партия наследник на комунистите страната претърпя икономически колапс, безпрецедентен дори за бившия Източен блок. Това, че не се стигна до кървав конфликт или връщане към старите времена, се дължи на ЕС.
От 1997 г. насам, в процеса на подготовката си за първоначално почти символичната цел за членство в ЕС, България се промени значително и необратимо.
Докладите за този процес на преобразуване обаче рядко предизвикват внимание, тъй като прекалено техническите текстове на ЕС относно постигнатите успехи са често пъти безкрайно скучни. Те не стават за заглавия в медиите.
Говори се за търгове за пречиствателни станции, преустройство на кадастъра, реституция на земи, насърчаване на средните предприятия или въвеждане на надеждна статистика за млеконадоя на кравите. Наистина нищо вълнуващо.
Но в десетки хиляди от тези незначителни наглед реформи и действия на администрацията, взети поотделно, се отразява една действителност, която често се пропуска: тази на добре подредена страна с няколко милиона безупречни граждани.
Тази друга България остава почти невидима в сянката на новините за корумпирани съдии и прокурори или за един добре организиран подземен свят, частично обвързан дори с избрания свят на елита.
В едно проведено наскоро, но все още непубликувано, прецизно изследване чужди учени отразиха промените, предизвикани от ЕС в последното десетилетие само в областта на селското стопанство и опазването на околната среда. Резултатът е впечатляващ. Не е бил оставен камък върху камък.
Това не се дължи само на европейските милиарди, потекли към България и превърнали Съюза в най-важния инвеститор, макар че това не се появява в съответните статистики.
Тук става въпрос главно за постепенното изграждане на стабилни институции, създадени в процеса на подготовката за членството.
ЕС направи някои неща погрешно в България - и може би действително се обвърза твърде рано с присъединяването на страната. Но Съюзът не се провали.
