И ма опасност АЕЦ "Белене" да бъде построена с реактори, които не са гарантирано безопасни. Или най-малкото веднага след пускането им в експлоатация да започнат нескончаеми и скъпи ремонти и модернизации, както се случи с пети и шести блок на "АЕЦ "Козлодуй".
Да се прекрати процедурата за изпълнител и да се преосмисли изборът на руския тип реактор за АЕЦ "Белене". Това призова ядреният специалист Георги Касчиев.
Преподавателят във Виенския университет и международно признат консултант по енергийни проекти пръв разкри колко сериозен от гледна точка на безопасността е инцидентът в пети блок на АЕЦ "Козлодуй" в началото на март.
Конкретният повод за сегашното му изявление е съобщението за повреда в първи реактор на чешката АЕЦ "Темелин", която е станала причина за извънплановото му спиране.
И чешкият проект показа дефекти
На 2 юни 2006 г. преди обед е била регистрирана повреда в датчиците на едната от циркулационните помпи в първи контур на първи блок на АЕЦ "Темелин", в резултат на което е извършено извънпланово спиране на блока, информираха от консорциума "Шкода алианс", който е единият от кандидатите за изпълнител на АЕЦ "Белене".
Говорителят на АЕЦ "Темелин" Милан Небесарж съобщи за "известни затруднения, свързани с горивото". Според международни консултанти има изкривяване на горивните касети.
"Решаваме въпроса съвместно с доставчика на горивото "Уестингхауз". Горивните елементи се усъвършенстват както по отношение на конструкцията, така и по отношение на материала. Въпросът за ядрената безопасност е приоритетен за нас", обясни Небесарж.
Говорителят на чешкия ядрен регулатор - Държавно управление за ядрена сигурност, Павел Питерман заяви, че случилото се в Темелин "ни най-малко не застрашава ядрената безопасност".
Конструктивен дефект в системата за безопасност
Проблемът в чешката централа е близък до този, възникнал през март в козлодуйския реактор, обясни Касчиев. Причините са различни - при АЕЦ "Козлодуй" 22 от общо 61 елемента за включване на системата за управление на защитата на реактора (приводи) в пети блок на АЕЦ "Козлодуй" не паднаха поради залепване.
В АЕЦ "Темелин" те падат, но поради изкривяване на горивните касети засядат, преди да стигнат крайната точка. Според неофициални източници е установено, че 51 от общо 61 елемента не функционират както трябва.
И в двата случая крайният ефект е еднакъв - все по-голям брой от тези елементи не достигат до активната зона. Това означава, че има риск да не може да се задвижи процедурата за защита на реактора, ако и когато това се наложи.
Големият проблем е, че тези конструктивни решения (а съответно и дефектите в тях) са заложени в двата конкуриращи се проекта за АЕЦ "Белене" - на "Атомстройекспорт" и на "Шкода алианс".
Конкурс на бързи обороти
Проектът за АЕЦ "Белене", допреди година приеман като скъпа авантюра на двете последни правителства, която едва ли ще се случи, през последните месеци до известна степен беше реабилитиран заради скъпия петрол и останалите конвенционални горива.
И вече е на финалната права. До юли трябва да бъде готов окончателният доклад, въз основа на който ще бъде избрана една от двете фирми.
С нея ще продължат преговорите за построяването на АЕЦ "Белене", съобщи наскоро Джурица Танкосич, изпълнителен директор на "Парсънс"-Европа, технически консултант по проекта.
Според изпълнителния директор на НЕК Любомир Велков до края на годината ще има подписан договор с изпълнителя по проекта. НЕК е поискала от двата кандидата да съкратят сроковете за строежа на двата блока с по две години.
Така вместо до 10 години от подписването на договора първи блок трябва да бъде пуснат след шест години, а втори - след осем.
Да се отложи проектът
Ядрените технологии се развиват бързо. До пет години на пазара ще има реактори от трето поколение. Те са с усъвършенствана защита и няма да са много по-скъпи. Такива проекти имат "Уестингхауз", "Фраматом", "Мицубиши".
Независими изследвания показват, че България няма да има нужда от нови електроенергийни мощности поне до 2010 - 2013 г. (след като се построи ТЕЦ "Марица-изток 1" и се рехабилитират останалите въглищни централи).
Затова е най-добре да не се бърза с изграждането на АЕЦ "Белене". Около това становище се обединяват все повече енергийни експерти, икономически анализатори и консултанти. Последните проблеми с руските реактори са доказателство за правотата на тази теза.
"Инцидентите в АЕЦ "Козлодуй" и сега в "Темелин" би трябвало веднага да рефлектират върху процедурата за атомната централа в Белене. Най-доброто решение е да се спре конкурсът, а след година-две да се обяви нов. Дотогава ще бъдат лицензирани няколко реактора от трето поколение", заяви Георги Касчиев.
"Според наши изчисления на България няма да й бъде необходима ядрена мощност до 2020 г. Спокойно може да се изчака няколко години, за да се появят на пазара реактори от трето поколение. Информацията за конструктивни дефекти в електроцентралата в Темелин, а преди това и в пети блок на АЕЦ "Козлодуй", само потвърждава това мое мнение", смята Георги Босев, експерт в компанията "Тотема инженеринг".
От НЕК казаха, че не могат да дадат официално становище във връзка с инцидента в "Темелин" и влиянието му върху избора на изпълнител за АЕЦ "Белене", защото в момента текат преговори с кандидатите.
"НЕК изпълнява заръките на правителството и ако то реши да има забавяне, ще има. Относно аварията в Темелин - във всички ядрени реактори в един момент се появяват дефекти. При експлоатация е нормално да има дефекти", заяви ръководителят на пресцентъра на компанията Христина Стоянова.
От Министерството на икономиката и енергетиката казаха, че няма да коментират повредата в АЕЦ "Темелин". "Никога не сме коментирали подобни събития, все пак става дума само за едно изключване на помпа", заявиха от пресцентъра на ведомството.
Каквито и възражения да има срещу АЕЦ "Белене", вече никой не се съмнява, че България ще построи нови ядрени мощности. Това има своите икономически обяснения - високи международни цени на петрола, проблеми с газовата зависимост от Русия, задължения за намаляване на вредните емисии във въздуха.
Включително и това, че електроенергията е един от малкото продукти, които България изнася и които са конкурентни на международния пазар.
Последният факт, както и огромните пари, които се въртят в един ядрен проект, повече от десетилетие организират политически и икономически интереси (т.нар. ядрено лоби) в подкрепа на строежа на АЕЦ "Белене".
Въпросът сега е дали това да стане веднага, като си купим за около 4 млрд. евро възстарички реактори с конструктивни дефекти. Или да се изчака още няколко години, когато ще можем да избираме от ново поколение реактори с по-високо ниво на безопасност.
