Н ов вид на социална дискриминация започва да си проправя път в Европа и той се казва "забрана за откриване на банкова сметка".
В Германия правителството вече предприема мерки срещу това явление, което засяга 500 хил. семейства, тъй като без банкови сметки става почти невъзможно за хората да намерят жилище, да работят и въобще да извършват най-елементарни ежедневни дейности.
След смъртта на съпруга си Ана Щайнер наследява дългове, които не била в състояние да изплаща сама. Пенсионерката от Кьолн се оказала без банкова сметка, а останалите банки, при които опитвала, също й отказвали.
Ана споделя: "Трябваше да плащам всичко в брой, директно на гишето, за да внасям сумите в сметките. Всеки път тази операция ми струваше по 6 евро независимо дали става дума за плащане на тока, парното или нещо друго."
От лишаване на правото да притежават банкова сметка страдат не само хората с дългове, но и тези с ниски доходи, като безработните или пенсионерите.
Забраната има различно значение, когато се говори за страните от Западна Европа и от Балканите, където банковата система бе напълно разрушена в началото на 90-те.
По времето на социалистическа Югославия жителите на Черна гора са влагали спестяванията си в банка, предимно в "Църногорска банка", която е била собственост на банката в Любляна. След обявяването на независимостта на Словения спестяванията на черногорците изчезнали.
Последвалите години на санкции и войни накарали черногорците
да прибират парите под дюшеците си.
Наличните средства в брой у населението остават и до ден днешен огромни, въпреки възстановяването на банковата система. Черна гора представлява истинско Елдорадо за чуждестранните банки като "Райфайзен" или "Сосиете Женерал", която закупи "Подгорицка банка". Те отворят сметки на всеки, който поиска и предлагат невероятни за западните представи лихви.
Така от една страна населението е застрашено от задлъжняване, а от друга - предприемачите не могат да получават кредити с достъпни лихви. Оказва се, че именно за предприемчивите е невъзможно да използват банковите услуги и те трябва да финансират бизнеса си по други начини, които не винаги се оказват напълно прозрачни.
Конкуренцията накара банките в България
да бъдат много активни по отношение на привличане на клиенти. Непрекъснато валят рекламни предложения за изгодни влогове, потребителски и други кредити.
Няма банка, която да твърди, че отпуска кредити при неизгодни условия, че начислява високи лихви и че ощетява клиентите си. Факт е обаче, че у нас има проектозакон за защита на потребителския кредит, но той все още не е приет, няма финансов омбудсман.
Има закон за банките. Хората, които вече са имали "вземане-даване" съветват, ако опрете до банка, прочетете този закон. Оказва се, че розовите обещания в рекламните брошури не са основание за откриване на влог или получаване на кредит. Има реални условия, на които клиентът трябва да отговаря.
Според закона банката обявява условията по влоговете и кредитите в помещенията, до които клиентът има достъп. В масовите случаи клиентът, който иска кредит от банката до 25 000 лева, трябва да работи на безсрочен трудов договор или с договор за управление. И разбира се, да има поръчител. Това е част от защитната политика на финансовите институции, които специално у нас, след големия брой невърнати кредити в началото на 90-те години, фалириха.
Банките искат да са сигурни, че клиентите имат възможности и доходи, с които да погасят дълга си. Голяма значение има размера на кредита.
Жилищните кредити, които са масово рекламирани, са големи по стойност в сравнение с доходите на голяма част от българите. Понякога продажбата на един имот може да се проточи дълго време. Ето защо някои от банките не отпускат ипотечни кредити в малките населени места, защото жилищният пазар у нас е развит само в големите градове. В един голям град при необходимост ипотекираното имущество може да бъде продадено бързо.
Същото важи и за кредити като "Спринт", рекламиран като микрокредит от 500 до 5000 лева. След обстойно интервю съответната банка отказва на дребните собственици. Кредитът може да се вземе само от много заможни фирми.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!