"Таймс" обявява: "Можете да ми вярвате, казва лидерът на торите", а "Гардиан" извежда в заглавие обещанието на Хауърд: "Ще уволня всеки министър, който не изпълни обещаното".
На коментарните си страници "Дейли телеграф" публикува статия от съпредседателя на консерваторите Морис Саачи, озаглавена красноречиво: "Седем години лейбъризъм в Ала-балия стигат, нека бъдем реални".
Според автора само консерваторите са способни да възстановят доверието на обществото в политиците.
"Индипендънт" отпечатва на почти цялата си първа страница снимка на човешка ръка, държаща плакат "Белмарш - британският Гуантанамо".
Белмарш е свръхохраняваният затвор, където се държат заподозрени в тероризъм лица, срещу които няма издадени присъди или дори повдигнати обвинения.
Така вестникът информира, че част от задържаните са завели дело срещу вътрешния министър с искане да бъдат освободени.
В редакционен коментар вестникът изтъква, че решението по това дело ще бъде изпитание не само за правната система на Великобритания, а ще покаже и що за страна е тя - дали е общество, треперещо от страх пред шепа чужденци, поискали убежище и може би злоупотребили с гостоприемството й, или е толерантна, уверена в своите ценности страна, където върховенство има законът.
По същия повод "Таймс" настоява в редакционен коментар върховният съд да потвърди правото да бъдат задържани заподозрени в тероризъм.
Човешките права са безспорно важни, но заплахата за националната сигурност потенциално застрашава човешките права на много повече хора, отколкото на шепата задържани, смята изданието.
Утре излиза книга, в която се доказва, че американци са подслушвали телефонните разговори на френския президент Жак Ширак и обкръжението му в Елисейския дворец в Париж, информира още "Таймс".
Книгата е озаглавена "Ширак срещу Буш - другата война", а автори са двама френски журналисти, които описват разрива между Вашингтон и Париж във връзка с войната в Ирак. Германският "Тагесцайтунг" поставя под въпрос законността на новата политика на Италия незабавно да връща нелегални имигранти обратно в Либия.
Има ли Италия гаранции, че бежанците ще бъдат третирани там хуманно, или това въобще не я интересува, се пита вестникът.
"Може би главната цел е просто имигрантите да бъдат махнати от Италия и Европа? Бихме искали да знаем дали това е съвместимо с италианските закони", подчертава вестникът.
Новата политика не дава на бежанците достатъчно време да обжалват депортирането си и това означава, че ЕС трябва да разследва дали в случая няма нарушение на човешките права, алармира "Тагесшпигел".
Няколко европейски издания коментират и изборите в Словения.
Според германския "Тагесшпигел" управляващите либералдемократи са загубили, защото не са си поставили нови цели след влизането в ЕС.
"Хората са отегчени, както показва и избирателната активност, което даде възможност на опозиционния лидер Янез Янза с националистически лозунги и антихърватска кампания да създаде поне видимост за някакви политически цели. Това е разочароващо и тревожно за обединена Европа, но и други нови членки на ЕС могат да последват този пример", коментира вестникът.
Според австрийския "Щандард" промяната е била необходима, защото либералдемократите държаха властта в продължение на 12 години.
Проблемът не е толкова в постиженията, а по-скоро в демократичната хигиена, пише вестникът, отбелязвайки, че загубата на 1/3 от подкрепата за либералдемократите показва колко много са разочарованите от тях.
Два датски вестника коментират проучване, според което имигранти от незападни страни се интегрират по-добре в Германия, отколкото в Дания.
Според "Кристелист Дагблад" едва ли за някого е изненада, че Дания изостава, когато става дума за интегриране на имигранти.
"Но фактът, че в Дания работа имат само 38% от незападните имигранти, а в Германия този процент е 49, прехвърля част от вината върху датската система на социална защита, защото високите нива на помощите означават, че имигрантите нямат стимул да търсят работа", смята изданието.
Макар в проучването да няма нищо ново, някои вероятно ще се изненадат, като видят, че процентът безработни сред второто поколение имигранти е горе-долу същият, както сред датчаните, пише от своя страна "Политикен".
По-разочароващ е изводът, че за имигрантите второ поколение не си струва да придобиват квалификация, защото тя не им осигурява по-добра работа - но същото важи и за мнозина млади датчани, допълва вестникът.
