ГАРДИЪН нарича палестинския лидер "герой и злодей", а ДЕЙЛИ ТЕЛЕГРАФ е категоричен: "Арафат носи надежда в смъртта си."
В редакционен коментар вестникът добавя: "Естествено е, че палестинците, подобно на руснаците при смъртта на Сталин през 1953 г., ще ридаят за някой, който е бил техен водач в продължение на десетилетия. Но както мнозина от тях отдавна са разбрали, без него ще им бъде по-добре." Под голяма снимка на Арафат в близък план ИНДИПЕНДЪНТ пита от първата си страница: "Какво следва сега за палестинците?"
Настоящата ситуация предоставя възможност да се постигне напредък в мирния процес в Близкия изток, отбелязва вестникът в редакционен коментар.
"Ако палестинците своевременно изберат лидер, който гледа напред, към бъдещето... оплакванията на САЩ и Израел, че няма с кого да преговарят, ще бъдат поставени на изпитание... Възможността е тук, но няма да остане задълго и затова трябва да се хване веднага", съветва изданието.
"Край на епохата на Арафат", оповестява и ТАЙМС, който информира, че британският премиер Тони Блеър и президентът на САЩ Джордж Буш ще одобрят подробен план за близкоизточния мирен процес в опит да се използва шансът, предоставен от кончината на Арафат.
Вестникът обаче уточнява, че "работният план" няма да бъде огласен, докато не бъде съгласуван с новото палестинско ръководство.
Според германския ЗЮДДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ смъртта на Ясер Арафат бележи "исторически пробив" в Близкия изток.
Подобно на всяко друго начало, и в това има голям шанс, посочва вестникът и изразява мнение, че начинът, по който палестинците са организирали преходния период, е повод за надежда.
"Смъртта на Арафат може да се окаже по-скоро политическо освобождение за палестинците, отколкото бреме", предполага изданието.
Всеки опит за намаляване на напрежението между мюсюлманския свят и Запада трябва да започне с конфликта между Израел и палестинците, съветва още вестникът и припомня: "Накрая Арафат пречеше на подобно начало."
ДИ ВЕЛТ се съгласява: "Накрая Ясер Арафат навреди на палестинската кауза."
Лидерът е оставил наследство от омраза и агония, "къща в пълно безредие", смята вестникът и допълвя:
"Неговата смърт сега предоставя на палестинците възможността да се освободят от автократичните и корумпираните структури на апарат, чийто край настъпи."
ФРАНКФУРТЕР АЛГЕМАЙНЕ ЦАЙТУНГ от своя страна е на мнение, че изглежда след смъртта на Арафат палестинците предпочитат период на спокойствие, отколкото вътрешен конфликт.
Сега много ще зависи от възможността на новото ръководство "да създаде нормалност и да разпръсне надежда", смята вестникът и предупреждава:
"Оставено само, палестинското ръководство не може да постигне нищо, но със съдействието на Израел те могат да направят много."
"ЕС ще подкрепи такава политика на Тел Авив, която има предвид демографската заплаха за страната от бързото нарастване на арабското население и като следствие от това цели да запази израелската демокрация и еврейската идентичност", прогнозира вестникът.
В Испания мадридският ЕЛ ПАИС също размишлява върху последиците от смъртта на Арафат:
"С всичките негови ограничения, злоупотреби с власт и мрачното управление в йерархията, само Арафат пробуди определен консенсус сред неговите хора, които може и да го критикуват, но нямат никой друг за неговото място."
Според изданието преизбирането на US президента Джордж Буш му дава "подновено право" да действа като посредник между двете страни.
Палестинците обаче "не изглеждат склонни да се съгласят на нищо по-малко от исканията на Арафат", отбелязва вестникът.
Френският МОНД от своя страна се опасява, че комбинацията от насилие, "обещана от по-радикалните палестински групи" и "увеличаването на израелския натиск" може да "съсипе крехкия шанс за подновяване на диалога".
"За да се прекъсне сегашният застой, и израелците, и палестинците се нуждаят от намесата на международната общност и от спешно завръщане към "пътната карта", предложена от квартета ЕС-САЩ-Русия-ООН", смята изданието.
"Въпросът е дали има политически лидери и от двете страни... които искрено да са убедени в необходимостта от компромиси и имат куража да ги наложат на два скептични и обезсърчени народа", убеден е вестникът, като заключава:
"Арафат каза, че това е неговата цел - сега е дълг на други да я постигнат".
ЛИБЕРАСИОН от своя страна разглежда смъртта на Арафат, комбинирана с други фактори, като шанс "да се спрат кръвопролитията" в Близкия изток.
Желанието на повторно избрания американски президент да запише името си в историята може да накара Джордж Буш да окаже по-силен натиск за завръщане към мирния процес... отколкото е прилагал през последните четири години, е мнението на вестника.
"Колкото до наследниците на Ясер Арафат, сега те са свободни от покровителствената, но парализираща ръководна фигура, и не могат да останат залостени в интифада, която няма и най-малък шанс да накара Израел да отстъпи - съветва изданието. - Те трябва да затвърдят легитимността си, като докажат, че са способни да напреднат към създаването на обещаната държава и като по-скоро преговарят с Израел, отколкото да изпращат атентатори самоубийци."
Според унгарския НЕПСАБАДШАГ "Ясер Арафат наблюдаваше без най-малък признак на безпокойство как беззаконието, липсата дори на елементарна сигурност, корупцията, гангстерската война и икономическият разпад взимат връх в бъдещата палестинска държава".
"Въпреки това ще бъде несправедливо и невярно Арафат да остане в историческите книги под определението "баща на тероризма", смята обаче вестникът.
"В продължение на пет десетилетия той беше бащата и настойникът на палестинското национално движение и на идеята за независима палестинска държава, дори ако играеше ключова роля в своята собствена трагедия и трагедията на неговия народ", припомня изданието.
