Откакто на 15 години се влюбил в Гершуин и започнал да свири на кларнет и алтсаксофон, Людмил Георгиев не се разделил с нотите. Той е създател на първия джазоркестър в България - "Джазът на младите", а през 2000 г. бе удостоен с "Кристална лира" от Съюза на българските музикални и танцови дейци и с орден "Стара планина" първа степен.
Кончината му е голяма загуба за цялото музикантство у нас, казва пред "Новинар" диригентът Вили Казасян и добавя: "През последните години Людмил боледуваше, но въпреки страданието си и операциите, които претърпя, той продължаваше да свири и да живее благодарение на музиката. Той беше доайенът, душата и сърцето на всички концерти и джазфестивали. Беше велик музикант."
"Винаги съм твърдял, че той е брилянтен музикант и много добър теоретик на българския джаз и блус. Прекрасен инструменталист, с изящно чувство за хумор. И демократ, един от най-чистите хора, които съм познавал - недокоснат от пороците, които витаят около музикантските среди. Беше като цвете в букета ни - описва го пред вестника и Вили Кавалджиев. - За щастие успя да осъществи своята идея фикс - да отиде в Америка, страната на великите тръбачи, и да свири там. Като Георги Минчев и той е от тези хора, които приемаме като даденост приживе и едва след като си отидат, разбираме какво огромно празно място оставят след себе си. Бог да го прости."
Опелото е утре от 14 ч. в софийския храм "Св. Седмочисленици".
