"И аз бях чула такова нещо за ПИБ. Някакво момче от друга банка казало на мъжа ми, който е таксиметров шофьор, а на мен никак не ми изглеждаше реално, ама знае ли човек...", коментар на zuki във форума на bg-mamma.
Ако някой все още не е разбрал - интернет е медиа, и то изключително мощна. Слух че Първа инвестиционна банка (ПИБ) има "някакви проблеми", се настани по блоговете и форумите в мрежата и за два дни се пренесе във въздуха, като почти не остави "неинформирани" вложители на институцията.
От цитатите на блогърите излиза, че първоизточник на тревогата е бил сайтът bg-mamma - изключително популярен сред бременни и майки. Поради законовото изискване да не се уронва престижът на банки големите медии не успяха незабавно да разпространят официална информация и това като че ли още повече напрегна атмосферата и телефонните сметки.
За ден-два (в четвъртък) клоновете на ПИБ станаха видимо по-населени от обикновено, защото някои граждани решиха за всеки случай да си изтеглят парите.
Българска народна банка (БНБ), институцията, призвана да се грижи за стабилността и доверието в банковата система, макар и първоначално да не желаеше да коментира слухове, накрая го направи.
Подуправителят на БНБ и шеф на "Банков надзор" Румен Симеонов каза в интервюто за "Капитал" в четвъртък, че банката може да се справи със ситуацията със собствени средства. Той беше категоричен, че БНБ няма да остави ПИБ да изпита ликвидни затруднения.
Според данните на централната банка, която регулярно проверява финансовите институции, Първа инвестиционна е в добро финансово здраве и вложителите няма причина да се притесняват (конкретни показатели можете да намерите в класацията на банките и в карето към този текст).
От самата ПИБ също реагираха с изявления и повишени кешови наличности по банковите клонове. В подкрепа на банката се изказаха различни представители на сектора: "Никой в банковия сектор, пък и още повече в обществото, няма интерес от разпространяването на такава информация, защото финансовата система е доста чувствителна и това може да доведе до цялостна нестабилност", коментира събитията около ПИБ Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка и заместник-председател на Асоциацията на банките в България.
Премиерът Сергей Станишев коментира темата с думите, че "българската банкова система е стабилна и отговаря на достатъчно високите изисквания на ликвидност".
И както често се случва, една беда не идва сама. Не стига световната финансова криза, която прави труден достъпа до финансов ресурс, но слухът съвпадна и с въвеждането на нова информационна система в Първа инвестиционна.
Тя е започнала работа на 7 май и, изглежда, е довела до временни затруднения в преводите чрез on-line банкирането на ПИБ в сряда. В четвъртък сайта на финансовата институция вече работеше нормално, но това не се оказа достатъчно, за да пресече притесненията.
Слуховете заразиха и цените на акциите на банката. За два дни те поевтиняха с близо десет процента - в сряда със 7.25, а в четвъртък - с по-скромните 2.6 процента.
Засега от Комисията за финансов надзор, която следи за манипулации с акции на публични дружества, се въздържаха от коментар по темата, но заявиха, че са започнали да проучват въпроса.
Ситуацията изглежда преодолима дори без да се налага подкрепата на централната банка. Добре е, че тя дава всички знаци че няма да допусне ПИБ да не може да плаща на вложителите си. Всъщност с активите и инструментите, с които БНБ разполага, тя е напълно в състояние да изпълни намерението си.
Успокояващо за клиентите е и че държавата гарантира всички влогове на граждани до 40 хил. лева в една банка. Освен това, въпреки че собствениците на ПИБ упорито отричат да се водят преговори за продажба на банката, това не е задължително да е така.
Интерес за придобиване на финансови институции в България не липсва и ако ситуацията позволи, със сигурност ще се намерят достатъчно купувачи. Друг е въпросът на каква цена и дали тя ще се хареса на собствениците. За радост това не засяга вложителите.
Финансовите показатели
Ликвидността е възможността на банката да изпълнява задълженията си във всеки един момент. За целта финансовите институции поддържат достатъчно пари в брой, разплащателни сметки в други банки и бързо превръщащи се в "кеш" инструменти.
Съществуват различни съотношения за измерване на ликвидността, като едно от най-често използваните (включително в съответната Наредба 11 на БНБ) са размерът на ликвидните активи към сумата на депозитите и другите задължения на банката.
Няма нормативно фиксиран минимален праг на нужната ликвидност. В банковите среди се смята, че коефициентът трябва да бъде над 18%.
В своя месечен отчет по ликвидността към 31 март 2008 г. Първа инвестиционна банка показва съотношение от 23.12%. Според БНБ средната ликвидност за цялата банкова система е подобна и съотношението се смята за много добро.
Друг показател за здравословното състояние на банките е капиталовата им адекватност. То представлява процентно съотношение между собствения капитал и рисково претеглените активи (където всеки клас активи участва с различно тегло според рисковите си характеристики).
Съотношението показва доколко клиентите на банката са защитени от потенциални загуби, които могат да бъдат покрити със собствените й средства. Минималното изискване в наредбата на БНБ е 12%. По данните към края на първото тримесечие за ПИБ показателят е 13.42%, а общо за банковата система 14.5%.
