Според Удуърд саудитският посланик принц Бандар бин Султан обещал на Буш страната му да намали цените на петрола през ноември, точно преди президентските избори в САЩ, за да му помогне да бъде преизбран. Посланикът на арабската страна бил един от първите, които вицепрезидентът Дик Чейни запознал с плановете за войната, въпреки че върху картата стоял гриф "Строго секретно. Да не се показва на чужденци". Практически той е знаел още на 11 януари, два дни, преди за тях да бъде уведомен държавният секретар Колин Пауъл.
Днешният първи дипломат на САЩ ръководеше предишната война в Ирак, водена от Буш-баща. На 13 януари м.г. в 12-минутен разговор той предупредил президента за последствията от евентуална инвазия, без да бъде сигурен, че държавният глава съзнава какво означава това, твърди Удуърд. В крайна сметка Пауъл, като военен с 35-годишен стаж, се подчинил на своя президент, разказва авторът за тази ключова среща.
Пет дни след 11 септември 2001 г. Буш-син заявил на съветничката си по националната сигурност Кондолиза Райс, че най-напред трябва да се отиде в Афганиста, но междувременно има намерение да стори нещо и със Саддам Хюсеин. На 21 ноември, докато американците и съюзниците им още воювали с талибаните, президентът дръпнал настрани военния си министър и му наредил да действа. Ръмсфелд от своя страна възложил разработката на плана за нахлуване в Ирак и отстраняването на Саддам на ген. Томи Франкс, който получил картбланш да започне инфраструктурна подготовка в Кувейт. За целта били отклонени 700 млн. долара от одобрените в Конгреса за войната в Афганистан.
Удуърд не е първият американски журналист, според когото вицепрезидентът Дик Чейни е основният двигател на решението за Ирак. Като военен министър в администрацията на Буш-баща, по време на първата война в Залива, той буквално имал фиксидея за свалянето на Саддам, когото смятал за "недовършено дело" и заплаха за САЩ. Вманиачеността на тема "Ирак" не останала скрита за Пауъл, който сподели с колеги, че за Чейни сякаш не съществува нищо друго.
Именно вицето започнал пръв да говори, че Саддам без съмнение разполага с оръжия за масово унищожение - преди това Буш казвал само, че иракският диктатор "иска да притежава" такива.
Президентът все пак се надявал, че до война може да не се стига - до началото на 2002 г., когато ЦРУ признали, че не могат да свалят Саддам. В края на същата година ръководителите на разузнаването не успели да представят убедителни доказателства за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак. На въпроса на президента "Само това ли имаме?" шефът на ЦРУ Джордж Тенет обаче го успокоил, че случаят е вързан в кърпа. Така Тенет сторил ключовата грешка, довела до войната, смята Удуърд.
Най-скандалният момент в книгата, според американски медии, е почти пълната липса на допитване от страна на Джордж Буш до когото й да било. През януари 2003 г. президентът съобщил за решението си на Кондолиза Райс, както и на Ръмсфелд - и тогава те разбрали, че не са казали на Пауъл, държавния секретар.
Пауъл е смятал, че войната може да бъде избегната и затова прекарвал толкова време в ООН, твърди Удуърд. Заради това контактите между държавния секретар и вицето на Буш били сведени до минимум и двамата не си говорели. Говорело се, че Пауъл имал усещането, че Чейни и обкръжението му са си направили нещо като отделно правителство, а вицепрезидентът от своя страна бил убеден, че дипломатът работи за собствената си популярност.
Пред автора на книгата Буш от своя страна признава, че не се е допитал до баща си, а до един друг отец - по-нависоко, както и че няма съмнения в основанията си да започне войната. Запитан как според него ще го съди историята заради тази война, US президента отговаря: "Историята? Как да знаем? Нали всички ще сме умрели."
