К метът на Москва Юрий Лужков предложи част от годишния дебит на сибирската река Об да бъде обърнат на юг, за да бъдат напоявани 1,5 млн. хка в южните райони на Русия и в Централна Азия - Туркменистан и Узбекистан.
Идеята на Лужков копира плановете на режима на Л.И. Брежнев от 70-те години на миналия век.
На кръгла маса по темата "Чистата вода - източник на живот: глобални предизвикателства и заплахи" в рамките на икономическия форум в Санкт Петербург, кметът разви идеята си да бъде построен канал, по който ще могат да се прехвърлят 5 до 7% от годишния дебит на река Об.
"Южните райони изпитват изключителен дефицит на вода, а поради недостига Узбекистан е намалил производството на памук от 5 на 3 млн. т.", твърди Лужков.
Ролята на износител на вода прогнозира за Русия и mредседателят на Държавната Дума Борис Гризлов, който предложи за тази цел да бъдат построени специални тръбопроводи. "Ще минат пет - седем години и ще се появят водопроводи, които ще позволят на Русия да изнася вода".
Гризлов съобщи, че вече се строи първият водопровод, дълъг 1 400 км, който ще обезпечава вода за Калмикия и Астраханска област.
Експерти на "Новие известия" незабавно се обявиха против новите мегаломански "проекти на века".
Ръководителят на енергийния департамент на "Грийнпийс Русия" Владимир Чупров смята, че технически този проект може да бъде реализиран, но ще са необходими колосални ресурси, а смяната на хидрорежима на Об неминуемо ще доведе до намаляване с 10-20% на рибата в реката.
"Остава да вярваме, че няма да се допусне Об да бъде убита, в противен случай ще изгубим екосистемата на тази река в Западен Сибир", предупреждава Чупров.
Проектът за обръщане течението на сибирските реки на юг беше един от гръмките проекти в програмата за мелиорация на Брежнев. Напояването на републиките в Средна Азия трябваше да помогне по-специално за повишаване на реколтата от ориз и памук в СССР.
През 70-те и 80-те години проектът беше широко обсъждан и през 1986 г. беше готов за реализация. Но под натиска на обществеността и започналото време на "гласност и перестройка" тогава Министерството на водното стопанство на СССР трябваше да се откаже от проекта.
Подобен проект унищожи Аралско море.
През 70-те години съветските власти отклониха двете най-големи реки, вливащи се в това огромно безоточно езеро - Амударя и Сърдаря, с цел напояване на памуковите насаждения в Узбекистан и Казахстан.
В резултат морето започва бързо да намалява, околните райони се превърнаха в пустини, унищожени бяха местните екосистеми и ендемични видове.
Изпарените и пресушени води оставиха обширни територии, които не могат да се обработват, тъй като са покрити със сол. Същевременно съветските власти използваха морето, за да струпват химически отпадъци, в резултат на което то е силно замърсено.
Огромна част от местните риби, птици и бозайници са изчезнали. ООН оцени смаляването на Аралско море като най-тежкото природно бедствие, причинено досега от човека.
Об е най-дългата река в Русия (3 380 км). Образува се от сливането на р. Бия, която изтича от езерото Телецкое, и от р. Катун, извираща от ледник в Алтай. Най-големите градове по бреговете на реката са Новосибирск и Барнаур.
Реката тече на север, северозапад и отново на север и се влива в Северния ледовит океан при Обския залив. Плавателните пътища на Об, заедно с вливащата се в нея река Иртиш, са близо 5 410 км.
