Родената през 1938 г. знаменита италианска актриса разказва за живота си в киното, за работата си с велики личности.
!9-годишна тя печели конкурс за "Най-красиво италианско момиче" в Тунис, където е родена. Наградата е посещение на международния филмов фестивал във Венеция.
Там, разбира се, я забелязват и почти веднага й предлагат дебют в незначителна роля. Само три години по-късно Клаудия вече неотразимо блести на екрана в "Роко и неговите братя" на Лукино Висконти.
Следват участията й във велики филми: "8 1/2" на Федерико Фелини (1963), "Гепардът" на Висконти (1963), "Имало едно време на Запад" (1968) на Серджо Леоне и още много други.
"Станах звезда съвсем млада. Заслугата не беше моя. Животът често предрешаваше съдбата ми. Една звезда винаги е осветявала пътя ми. Тя ме отведе от родния ми Тунис право в един свят, където геният не се пазари, където на всеки ъгъл се среща поезията, талантът, любовта към киното с присъщите им щедрост и вдъхновение", пише Кляудия Кардинале в книгата.
"Какво щях да бъда без Лукино Висконти? Без Фелини, Дзурлини, Болонини, без Серджо Леоне - моите скъпи италиански режисьори? Какво щях да бъда без моите партньори Ален Делон, Бърт Ланкастър, Марчело Мастрояни и Жан-Пол Белмондо? Виждам ги отново с техния талант, техните страдания и радости, тяхното великодушие.
В съзнанието ми изплуват великолепията на декорите на "Гепардът", нежността на Маняни, успокояващата ръка на Джон Уейн, смущаващата среща с Марлон Брандо, странните подаръци на Стийв Маккуин, срещата с Брижит Бардо, тайните на Рок Хъдсън и думите на покъртителната Рита Хейуърт, която ми казваше в залеза на живота си: "Аз също бях красива".
Имах много късмет в живота си. Време е да отдам дължимото на хората, които срещнах по пътя си, да ги накарам да оживеят и пред вас. Те се превърнаха в моята щастлива звезда закрилница, всички те са моите звезди - така звездата започва своя разказ за живота си в киното."
