Проблемът с водата вече стана световен. Вече никой не си заравя главата в пясъка като щраус. Всички се оглеждат и търсят изход. Най-очевидното решение- да намалим потреблението. Повтаряме като някакво вълшебно заклинание : „ Трябва да се пести всяка капка вода”, „ Трябва да се пести всяка капка вода” ,„ Трябва да се пести вода”. И това вече се е превърнало в мантрата на новия век. Излиза, че пенсионерите и безработните у нас явно са най-големите природозащитници, защото за да спестят някои друг литър измислят какви ли не хватки, някои от тях граничещи с абсурда и липсата на добра хигиена. Но тъй като тази спестовност не е продиктувана от грижа за природните ресурси , ако утре тези хора спечелят джакпота ще забравят бързо-бързо за нуждата от пестене на синьото злато.
Хора стига сте стискали водата- тя не е ваша! Когато отвеждаме реките в язовирите ние всъщност крадем водата от природата, от растенията, птиците, рибите, животните. Заграбваме я, а после я пилеем и дори не се замисляме за това.
Аз призовавам : „Хора трябва да споделяте водата!” И други имат право на вода/живот.
Смятам, че трябва да се разходва разумно, а това е много повече от пестенето. Всеки финансист ще Ви каже, че не с пестене, а с разумно инвестиране се постига богатство.
Многообразието на животните и растенията е богатството на нашата планета. Днес заради засушаването хиляди видове са застрашени. Понякога трябва да си наистина много, много голям за да можеш да мислиш на дребно и за по-дребните от теб, за да се тревожиш и за най- миниатюрните създания и за да имаш куража да поемеш отговорността за тяхното добруване и оцеляване.
На пръв поглед дребни неща могат да имат неподозирано голям ефект. Съвсем малки, като капка вода . Какво може да промени една капка?
Само една капка живак върху човешката ръка може да бъде смъртоносна.
Само няколко капки вода са достатъчни на пойната птичка за да не умре днес от жажда и прегряване тя и нейните пиленца. В Израел измислиха капковото напояване и превърнаха пустинята в плодородни градини.
Учат ни, че трябва да ценим всяка една капка вода, както и всяка една секунда живот. Всяка секунда. Не е казано обаче, че тази секунда задължително трябва да бъде от нашия живот. Като споделим водата си ние даряваме живот. Дори не е нужно водата да е наточена от нашия кран- достатъчно е да сме направили приспособление на двора или на балкона, което събира дъждовната вода за пиене или къпане на птичките. И дори и да я наточим от чешмата- какво два -три литра месечно няма да променят крайната сметка за вода дори и с една стотинка, но може да спасят няколко живота. От личен опит ще ви споделя една от най-големите житейски тайни : когато спасиш съвсем безкористно живота на някое птиче, коте или друго същество всъщност спасяваш себе си.
Всички знаем народната поговорка „Капка по капка –вир става”.
Вие оставете язовирите на концесионерите и ВиК-атата и се погрижете за малките капки живот, които са във вашите ръце.
Споделяйте водата! Споделяйте я винаги и с колкото повече можете!
Споделете бутилката с някой жаден. Споделете басейна с приятелите си. Споделете играта в снега с детето си. Споделете си душа заедно с любимия човек- не само за да спестите някой друг литър, а защото това ще бъде лично и забавно изживяване.
Споделете си водата с другите деца на майката Земя. И колкото повече раздавате ще ставате по-обогатени. Капка по капка ще растете Вие самите и удовлетвореността Ви от живота. Предполагам, че сте забелязали, че този принцип /колкото повече даваш повече получаваш/ важи и за двете най-безценни неща на света- приятелството и любовта.
