Капка по капка в природата

К�к �ка по капка - вир, океан, живот, природа.... Колко е хубаво да знаем и да усещаме, че живеем. В толкова дълъг живот, запомняме толкова много усещания – допир, вкус, аромат... И от тези усещания, само една много малка част ни припомнят, че живеем (ласка на любим човек, аромат и вкус на мечтания десерт...). А помним ли водата...? Не помним аромата, допира, вкуса. Но мечтаем за усещането на малката дъждовна капка на лицето си и за топлия, разхлаждащ от жегата дъждец. Мечтаем за докосването на морето и за приказните планински езера. Капка по капка... Капка по капка...Една мъничка капка припомня кръговрата в природата, кръговрата на съществуването. Капка вода, капка кръв....Всяка мъничка капчица припомня, че сме живи и сме част от чудото „живот”.

Капка, малка дума със силни значения – вода, чистота, красота, съвършенство. Днес всички се стремим към всичко, което малката думичка дава. Стремеж към младостта, символ на чистотата. Стремеж към красота и чистота. Вглеждаме се само в себе си, в мислите и желанията си. Мечтаем за съвършенство и не осъзнаваме, че то е около нас в една малка „капка”. Ако всеки от нас успее да съхрани по няколко мънички капки, ще успеем да сътворим едно голямо чудо – да запазим нашата красива, мила природа. Стремежът към съвършенство е връщане към началото. Водата е в основата на живота и е от значение за неговото съхраняване. Без вода кръвта няма да доставя кислород до тъканите, белите дробове няма да вдишват и издишват, бъбреците да филтрират, кожата да предпазва.... Органите и системите се обединяват с една магическа съставка – „вода”. Водата неизчерпаем ресурс и в същото време толкова застрашен. Застрашен от дейността и съществуването на човека. Уникален по своята природа, надарен с възможността да мисли, да създава и разрушава, човекът е този елемент от кръговрата, който трябва да пази и съхранява. Хората са много, но Земята е една. Тя е приела всички същества в своята прегръдка - от малкия микроб до големия слон. Тя е дом за растения, животни, микроскопични създания и човека. За всички е важна, защото е позволила на тези малки водни капчици в огромните земни басейни да се задържат и да участват в кръговрата в природата, но винаги да се задържат тук в нейните обвивки – атмосфера, хидросфера, литосфера, биосфера.

Използването на водните ресурси е неизбежна необходимост. Без тях няма индустрия, земеделие, човешко развитие и просперитет. Модерният свят е свързан не само с използването, но и с опазването на природните ресурси. Опазването започва с навиците на човека като единица, като малката капка. Колкото повече капки се съберат, толкова по-голям ще е океанът. Колкото повече хора се включат, толкова повече езера и реки ще опазим, ще съхраним морето, и ще имаме хубава и годна питейна вода.. Думи, думи, думи...остават действията. Действията зависят от нас хората, направляват се от разума и се контролират от съвестта. Те са основната двигателна сила, която ще определи на къде ще тръгне света – към чистота и съвършенство или към разруха. Земята е оценител и върховен съдник. Да опазим неозначава да съдим другите, а да контролираме себе си. Ако започнем със спиране на водата от чешмата, когато си мием зъбите и продължим с изхвърляне на отпадъците на правилните за целта места. Колко ще е весел пикникът, без да оставяме торбички, кофички, боклучета след себе си. Ако не си мием колата в реката и не влизаме в коритото и за да си измием гумите... ще достигнем до най-ценното – щастие в един кратък и в същото време дълъг живот. Точно като една малка чиста капка, с кратък и в същото време дълъг живот. Кратък като капа, дълъг като част от неизчерпаем океан.