И до ден днешен е така и най-хубавото е, че са няколко различни вида -- предполгам -от гледна точка на по-късните ми размисли- е така, защото горещата вода прави нещо с някакви мозъчни центрове и го предизвикава. А може би просто мама е го е отключила и съм така оттогава. Понякога питам другите хора дали изпитват същото и моля ако някой все пак изпитва същото, да ми се обади, не вярвам да съм единствен.
Аз и до днес прекалявам с горещата вода. Ако някой е изпитвал същото, ще знае защо. Това са неописуеми кратки преживявания, психеделични и същевременно прости и съвсем чисти като водата, като никое от тях не може да бъде назовано, но с течение на времето е съвсем разпознаваемо с приближаването си и суперудоволствено съвсем по своему. И аз не знам колко са на брой, защото никога не са се редували, само едно от тях ме спохожда, рядко и второ, а и това по принцип граничи с трансцендентното и нереалното.
Аз съм Истанбул сега, докато вземам душ, никога не забравям, че един толкова чудовищен мегаполис няма как да бъде снабден с вода от околността и бог знае водите на коя река са хванати и на колко други още по-малки реки са хванати за да се оттекат после в безбройните мивки, талетни и вани... по нужди малки и големи. Един немислим преди воден цикъл.
Станал съм досаден еколог. Всичките ми приятели го мърморят, макар да промених някои от навиците им и собствено това да ми разваля удоволствито от безсмисленото продължително къпане просто за кеф, например.
Не бих говорил сега за начините как да пестим водата, защото ще звучи дидактично и отегчително, но всеки бъдещ досаден еколог трябва да знае, че може да възпита някого в религията си само с повторения.
В Истанбул например има понякога закачени на някое дърво или покрай тортоара пластмасови бутилки от минерална вода, от по-големите- като бидончета- с пробит отвор странично и там събрани капачки от бутилки минерална вода. Оказа се, че ги слагат хора в нужда, които като съберат 1000 капачки, получават инвалидна количка безплатно и така гражданите им помагат също- с капачки, което е още един интерсен воден цикъл, но много мил и човешки.
Израснал съм покрай река Струма и от извора й не е далече, където капка по капка тя се събира и изниква от земята, но в моя град вече течеше черна и мазутна и там е и първата й пречиаствателна станция, познай защо. Въпреки мазута хората ловяха риба в нея и твърдяха, че не е много за ядене, но я ядяха като си споделяха и прилагаха различни начни да премахнат миризмата й на мазут. Сега е по-добре, макар че още всички засилват строителните си и всякакви други отпадъци по тъмно и право в реката. Непонятно и чудовищно глупаво, на най-чистото място и може би надценявайки способността на реката да се самоочиства... Някога, казват, била прозрачна и бистра и разлята, така че можело да я газиш...
На село имахме само един кладенец и той бе и за поливане и за миене и за пиене и за всичко друго. Баба ми постоянно гълчеше да се пести водата, което на нейния диалект е „да се поспара", а аз се дразнех, защото не разбирах защо трябва, а и да поспарам ми се струваше грозна дума . Вуйчо се бръснеше като си изплакваше самобръсначката в миниатюрно бръснарско легенче и това беше цялата вода, която ползваше за това. Имаше многобройни кладенци и кладенчета навред и ние пиехме след животните от тях, толкова бързо се оттичаха и навирваха пак, самоочиствайки се. Селската бара никога не пресъхваше. Сега отдавна я няма. Няма и ги и кладенетта и мочурите, които преди не можеше да преминеш. Аз не искам да мисля защо това е така и дали няма по-глобална причина това да се случва или е от човешката ни дейност. Моята носталгия е почти космическа, а и носталгията е винаги по нещо загубено. Мога само да си взема бръснарско легенче и съм го направил. После мога да се преместя и на село, честно да ви кажа, отдавна го мисля. Старият кладенец още захранва къщата и градината, не е пресъхнал. Може да се науча да ми стига. А и мога да плувам часове в някой водоем, има наблизо. Може да се науча да поспарам и да го кажа на още други.
Мисля, огромните градове са чудовищни. Ако разраствайки се, трябва да се намери политическо и лесно решение за още вода, се прави следното: хваща се още вода от някоя планина, отклонява се от естествения й цикъл и се вкарва в един печален такъв -- онзи на ваните и тоалетните казанчета. Можем да се замислим дали когато го направят, не ускоряват цикъла на водата към морето, като я карат насилствено да прескочи няколко фази. Особено на места като това тук - всичко се излива в Босфора директно след като е имало кратък живот в човешките ... нужди. Вярно, казват че нищо непречистено вече не се изливало в него, но какво от това, след като водата на моята бара я няма, няма го и моето кладенче с най сладката вода, от което започваше цяло мочурище...
И ето моето послание -- не капка по капка ще събираме водата, защото трябва да я пуснем и освободим най-накрая, а душа по душа трябва да напуснем градовете, човек по човек, поне аз вярвам в това.
