На места устата й се бе напукала и хиляди километри от нейната плодородна и сочна повърхност се бяха превърнали в пустини. Нищо не бе оцеляло! Те оставаха безлюдни и негостоприемни със своя лунен пейзаж и силен безпощаден вятър. Дъхът на Земята ставаше все по-неконтролируем. Нейната тежка отчаяна въздишка не можеше да бъде укротена. Това водеше до ураганни ветрове, които разрушаваха домовете на хората и унищожаваха всичко по пътя си. И ако си мислите, че Земята не тъжеше постоянно за своите деца, жестоко се лъжете!
Нейните дълбоки сини очи бяха препълнени със сълзи, които давеха райските кътчета. Водата бе толкова много и с всеки изминал час се покачваше като освобождаваше силата си в огромни вълни цунами, които превръщаха всичко в морско дъно. Нейното голямо топло сърце бе наранено и неспокойно. Тя се тресеше от ярост и огорчение -- как смееха хората, тези беззащитни същества, да си позволяват да я нараняват така!
От години неразумните човеци пробиваха нейната крехка гръд със сонди, тласкани от жаждата да изпият всяка нейна капка енергия. А Земята бе наистина изтощена от непрестанната грижа за хората. Тя се бе отдала безрезервно на човечеството, а сега разочарована във вените й бушуваше огнена магмена кръв, която само чакаше удобен момент, за да избухне и избликне от гърлото на някой вулкан. Сърцето на Земята биеше толкова силно и учестено, че предизвикваше безброй земетресения. Чрез тях тя се опитваше да разруши гигантските постройки, които премазваха плещите й. Хората бяха превърнали нейната гладка и красива кора в надупчена като швейцарско сирене повърхност, по която почти нищо не желаеше и не можеше да вирее.
С какво ли щяха да се хранят хората, когато зеленчуците, плодовете и пшеницата вече можеха да се видят само по детските книжки? А може би в този механизиран свят трябваше да се открие и напълно изкуствена храна-- компютърната платка можеше да замени филийката хляб, а вместо спагети -- електрически кабели...
Не, никак не бе забавно, защото това не бе всичко!
***Капка по капка губехме разсъдъка си, обзети от алчност и ненаситност.
Капка по капка изпивахме живителните сили на нашата Земя.
Капка по капка унищожавахме живота.
Капка по капка убивахме бъдещето на децата си.
Капка по капка ...
Събудете се!
Животът на децата ви,
Съдбата на природата,
Бъдещето на планетата
е във вашите ръце!!!
Капка по капка ...
Вълшебните сълзи на природата ...
Можем да ги видим с очите си, усещаме техния неуловим аромат и полъх. Нека се заслушаме, тогава ще чуем тяхното нежно ромолене, техния щастлив звънлив глас и тъжен разтърсващ плач.
Днес, повече от всякога е нужно да се докоснем с ума и сърцето си до водата -- най-гениалното и изящно произведение на природата, дало ни живота. Тя е най-великата скъпоценност, на която имаме щастието да се радваме.
От древни времена до наши дни водата е свещена!
Тя притежава необикновени сили
от кристално чистата капка, в която се ражда животът,
през водата, която зарежда всяка наша клетка с енергия и ни изцелява,
до водата, която пречиства душите ни!!!
