Принцип на римското градоустройство
Вода!
Водата е толкова обикновено нещо, че рядко се замисляме за нея, макар че я пием и използваме всеки ден през живота си. Обикновено я приемаме за даденост - пускаме кранчето и тя си тече. Дори не се замисляме, че може да спре. Разбира се знаем, че е важна. Но поглеждайки сателитна снимка на планетата ни виждаме, че по-голямата част от нея е вода и сме спокойни. А всъщност колко процента от тази вода е реално използваема? Въобще на осъзнаваме какъв ценен ресурс е тя, който прахосваме по безброй начини.
Водата не е просто някакво вещество -- тя е жизнена сила. Тя има способността да пречиства и да дава живот. Тя е природно богатство, но и човешка отговорност.
Околната среда е изградена от атмосфера, хидросфера и литосфера. Тези нейни компоненти са подложени на непрекъснато въздействие както от естествените процеси в природата, така и от страна на човека което обикновено води до замърсяването и увреждането им. Например есенният листопад, предизвиква интензивно гниене на органични вещества във водата, при което се изразходва много кислород, а това довежда до измирането на водни животни. Чрез отпадъчните води от болници, кланици и др. в нея попадат различни болестотворни организми. Производството на енергия в ТЕЦ и АЕЦ, както и многобройните атомни опити са причина за топлинно и радиоактивно замърсяване.
От друга страна количеството вода годна за пиене все повече намалява заради изпарението й.
Има голям излишък от вода, който изхвърляме злоупотребявайки с него. В свят на воден дефицит най-тежко засегнати са бедните хора. Колко пъти се случвало да се замислим например докато мием зъбите си и оставяме водата да тече свободно, че има немалка част от населението на планетата, което страда от липса на прясна питейна вода. Че вероятно половината от хората в развиващите се страни страдат от болести, причинявани от замърсена вода или храна, а всеки ден от разпространявани чрез водата заболявания умират хиляди души. Че тази скрита статистика е тъжна и реална, но не получава вниманието на медиите.
Не без значение е и факта, че популацията на човечеството с всяка година значително нараства, което значи, че се изсмуква голяма част от запасите на Земята -- подземните води, реките. Демографският прираст и икономическото развитие водят до ограничаване на доставките на вода в страните. Така земеделието става първата жертва на икономията на вода, което е предпоставка за сериозни последици върху предлагането на хранителни продукти. Учили сме по биология, че човешкото тяло е изградено средно от 70 процента вода. Знаем, че за да живеем ни трябват вода и храна и за да имаме храна отново трябва вода. Всичко е кръговрат.
Тук ми се струва съвсем уместно да използвам цитат от филма „Воден свят": „ХХІ век е малко вероятно да бъде век на ядрени войни, но по-вероятно е да бъде век на войни за прясна вода и шепа чиста пръст." И наистина, ако двадесетият век е започнал с война за петрол, то през двадесет и първия век е напълно вероятно да станем свидетели на война за синьото злато. В наши дни в резултат на прогнози за огромен дефицит, някои територии със сигурност са на прага на конфликт заради водоснабдяването. А евентуалните щети от въоръжен сблъсък или отклоняването към военното дело на ресурси, необходими за образованието, здравеопазването или други важни за развитието сектори, биха довели до ограничаване потенциала за развитие на съответните страни.
Недостигът на вода е големият въпрос на века и екологичен проблем от особена важност. Независимо обаче, че човечеството вече по-добре осъзнава значението на природната среда, то реагира бавно на нейното разрушаване. Бавно, но все пак окуражително. Например язовирите, които в продължение на десетилетия са представлявали най-разпространеният начин за надеждно водоснабдяване, загубват част от своята популярност поради негативните последици от строежа им за хората и екосистемите. Все повече се набляга на преструктурирането на икономиката от водоемки производства към такива, които използват по-малко вода. В някои страни за основните реколти е усвоена технологията на капковото напояване, която довежда до драстични икономии на вода. Налагат се нови стратегии като рециклиране на отпадъчните води, повишава се цената, за да се ограничи прахосничеството, строят се пречиствателни станции, събира се дъждовна вода, измислят се системи за обезсоляване на водата в океана...
Оказва се, че човека не е само „зъл гений"!
Жоан С. Дейви от Цюрихския технологичен университет, изследвала в продължение на тридесет години речната вода в Швейцария казва нещо много просто и много истинско, което ми се иска да използвам като заключение:
„Най-важното нещо е, че отново имаме желание да се отнасяме с уважение към водата. В съвременната ни култура бяхме загубили навика да я почитаме... В древна Гърция хората са показвали истинско уважение към водата и много гръцки митове се основават на закрилата на водата. Но се появила науката и отхвърлила тези митове, понеже не били научнообосновани. Водата загубва своята мистичност и става просто някакво вещество, което при нужда технологията може да пречисти... А това, което водата иска, не е пречистване, а уважение!"
