Капка по капка вир. Вир по вир- язовир. Имаше такава сентенция в близкото минало, като интерпретация на известната поговорка. И макар, че тази година бе твърде различна, то тази тема винаги ще е актуална. То не бяха капки, то бяха потоци от вода, които ни оставиха само горчиви спомени за пролетта. Изтече морето от вода. Нe падат вече и капки от небосклона на небето, а ги има само сутрин в росните тревички и от горещините в челата на всеки от нас.. Такава е тази година , а каква ще е следващата ?
Може би безводна, вместо преоводнена ?
Никой не знае какво ще ни поднесе природата. Никой !
И затова нека да пазим най- вече събраните капки от питейна вода, защото те са не само животворни, а са и в основата на цивилизования начин на живот. И не случайно Европейския съюз подготви директива за намаляване на разходите на вода с 30 %, без обаче да уточнява каква ? Питейна или промишлена ? / 1/. Приемам, че това се отнася за питейната, която за разлика от промишлената, в някои области и държави не само, че е с малки дебити, а не отговаря и на хигиенните изисквания за питейна. И това води до така наречените водни режими в жилищата на хиляди, а сигурно и на милиони хора. Всяка година умират по 2,800,000 души поради липса на вода или от некачествена. Осъзнавате ли ?
Ето тези капки питейна вода трябва да съхраним и да не ги разпиляваме, а там където битът ни позволява безопасно ползване, да ги заменим с промишлена. Тази ниша е свободна и си заслужава вниманието. Ние сме мислещи животинки с физиологични потребности за хранене и за отделяне на вече усвоените храни в природата, чрез пребиваването ни в санитарно-хигиенните възли на работното ни място, в жилището ни. А там се харчи 40 % от питейната животворна вода ! А в България и повече, тъй като в обществени сгради, за съжаление и в много жилища са заменени тоалетните казанчета със сферични кранове. Това е айсбергът на тази грешна стъпка превърната вече и в практика. Тя те принуждава да ползваш леген, четка, маркуч, кофа, да прахосваш напразно питейната вода и да се самоунижаваш заедно с гости , служители, семейство, деца, внуци…
Тоалетната чиния в сегашния си вид е изобретена през 1589 г от сър Джон Харингтън, но е намерила приложение едва след 159 години, когато Томас Крепер, е изобретил високо поставеното тоалетното казанче през 1748 г, за да се икономисва вода и то в най- богатата държава – Великобритания, коята е вледеела целия свят. Сега пък за съжаление дизайнерите и търговците реадом с тях, наложиха в санитарните възли да се пилее питейна вода с друго WC- чудо, и то на глобално ниво, с така наречените моноблокови тоалетни казанчета. За работата на тях извода от Европейския съюз е следния: „ При икономично казанче / разбирай моно блоково с двата бутона отгоре/ в тоалетната обаче често отбилите се там ще трябва да пускат по 2 и 3 пъти вода, за да измият нечистотиите, а това би довело до по-голям разход в сравнение със сегашния” / 2 /.
Не би, а довежда.
Нима това не е техническо недоразумение или по- скоро престъпление спрямо физическите закони. Ползваш хиляди киловати електрическа енергия да докараш питейната вода от километри, да я доставиш на етажа на санитарния възел и от там да я пуснеш в големи обеми към тоалетната чиния по чисто гравитачен път, без да ползваш потенциалната и енергия. Това е контра пункт на идеята за икономия на вода от 1748 г , а сега и на енергия, или най-точно това е анахронизъм за 21 век ! Тези казанчета и другите- така наречените за долен монтаж незабавно трябва да се ограничат за продажби в страните на Европейския съюз с перспектива да се забрани и производството им.. Ще произвеждаме скъпа „ зелена „ електроенергия, ще събираме капките, а ще разпиляваме неефективно с ведра питейна вода. Затова и предлагам да направим първите стъпки за икономисването и. Жилищни кооперации, които си преустроят санитарните възли да ползват промишлена, вместо питейна вода трябва да я плащат по стимулираща таблица и обратно по наказателна. Нещо повече. Не бива занапред да се допускат в експлоатация нови обекти с голямо човешко присъствие, ако не са осигурили евтината промишлена вода за санитарните възли, за да може питейната да е алтернативна и резервна. А на вече построените хотели, общежития, почивни станции да се поставят срокове за преустройството им. Така нито ще има водни режими, нито собствениците ще са зависими от водните оператори. Ще попитате : Има ли смисъл ? Разбира се, че има. „ Новият проект на милиардера и компютърен бос Бил Гейтс не е супер нов компютър или супер качествен софтуер, а нещо доста по-обикновено и екологично - тоалетна без вода. ./ 09.04.2011 14:06 / „ Прекалено много вода се изразходва именно в тоалетните, когато на много места по света хората страдат от невиждани суши, смята Бил Гейтс / 3 /. И най- новото от 10.11.2011 10:55. Бил Гейтс дава 100 хил. за разработка на тоалетна./ 4 / Тук разбира се става въпрос за високо технологични разработки. Ние ще се задоволим с ползване пак на вода, но промишлена, която е по- евтина, има я навсякъде , като ще ползваме и по- малки обеми осигурени от по- ефективното действие на новите тоалетни казанчета от сегашните. И точно така е поставена задачата за държавите на ЕС, от ООН , но без да има и една дума за ползване на алтернативна промишлена вода:
„ Всички собственици на недвижими имоти ще бъдат задължени да подменят душовете, тоалетните казанчета и водните кранове с нови, произведени по икономични технологии… „
Така ще има смисъл да събираме капките питейна вода и да не ги разпиляваме. Но това не е достатъчно. Директивата трябва да бъде допълнена и с ползване на промишлена вода, а тоалетните казанчета да се изработват задължително с отпадъчни метали , рециклирани пластмаси и така да са устроени, че в максимална степен да се ползва потенциалната енергия на съхраняваната там вода. за да отговорим на пулса на времето. Това есе като концепция съм го предложил преди повече от година в Европейския съюз , и не само там / 5 /. И отговора до днес е:
Така ще продължаваме да събираме капка по капка скъпата животворна питейна вода и с кофи и легени да я разпиляваме… Жалко…
