Капка по Капка

 

Спомням си като дете силно ме впечатли една народна приказка, в която се разказваше как в едно село нямало вода и стара съсухрена бабичка замесвала хляба със сълзи. Сълзата е капка, при това най-тежката.  Плачем за всичко – от болка, за загуба, от щастие, от умора и вълнение. Напоследък плачът, онзи, публичният, се превърна по алековски „смешен”. Защото „загрижени” за околната среда искаха да я направят „достъпна”. Защото гората отдавна вече не е „хубава си” и „моя”, а прицел, парцел за богатите, източник на капитали, а не природа, не ключово звено в  големия воден кръговрат.  Онзи, който сме учили по природознание. Днес не си говорим за океани, за морета, за езера и реки.  Днес сцената е камерна, а основен герой е капката.

Капка, капка от Морето. Марина е моята дъщеря, а името й означава море, от морето. Тя пие. Мия шишетата, купичките и чашките. Перя дрехите й. Къпя я. Радвам се, че Марина обича водата. Играе си в коритцето, докато не остане и капка в него. Пълня го още веднъж. Всяка вечер.

Ваната вечер е пълна догоре, често се разлива и минава като пясък през пръстите.  Харесва ми шумът, който издава стичащата се струя. Под душа мога да стоя с часове. Мокря се, когато ми стане горещо. И косата обичам да ми е мокра. 

Сипвам си чаша, за да се разхладя, но не я изпивам докрай. После вкусът й ми струва неприятен и изсипвам останалата част в мивката. Мивката. Мястото, което ежедневно поглъща литри, стотици литри вода. Безценна. Измивам чиния, две, три, чаша, после още една, а струята не спира.  Така го правя от години.

Никога не се замислям дали хабя водата, никога. Приказката за старата съсухрена бабичка е един спомен, резултат от впечатлителното детско съзнание. Защото е една хипербола на един свят, където вода няма. Никога не съм се запитвала какво е свят без вода. А трябва. Трябва, защото вероятно поколението на Марина ще живее в недостиг на водни ресурси. Ще има време, когато човек няма да си позволи лукса да не мисли колко капки вода минават през него, през тялото му, стомаха му, труда му.

Всеки ден консумираме милиарди литри вода. Само в САЩ едно семейство ежеднедно изразходва около 670 литра прясна вода на ден.  Почти 70 процента от прясната вода в световен мащаб отива за земеделие. За да се направи 1 литър бутилирана вода се изразходват 5 литра. За един хамбургер – 11.  Ние изяждаме водата си. Буквално. Защотоогромна част от консумираната вода я пилеем в производството на храна. През пуснатото кранче  на чешмата на всеки 6 секунди изчезва средно 1 литър вода.  Това е статистиката от „развитите страни”. Онези, които дебатират, изготвят международни документи, организират семинари и„опазват” околната среда.

В Африка на всяко семейство се падат едва 18 литра вода. Някъде жени и деца изминават стотици километри, за да напълнят манерките си.  Поне два милиона африканци умират от замърсени водни източници. Две трети от световното население или над 5 милиарда жители на планетата ще страдат от недостиг на вода през 2025г.

Моля се Марина да не е една от тях.