Капка по капка

 

Родила съм се и отраснала на брега на морето. Закърмена съм с любов към синята стихия.  В сърцето си пазя нескрита гордост, а душата ми е окъпана от романтична феерия. Често пиша, а понякога и рисувам. Изливам видяното и усетеното, придавам му друга форма, за да го превърна в свое. Творческа натура съм, около мен цари хаос. Косите си нося свободно, обичам целувките на вятъра. Не нося слънчеви очила и не предпазвам кожата си от слънцето, отдавам му се изцяло. Обожавам солено, а със сладкото се разнообразявам, понякога ги смесвам. Любимият ми цвят е зелено, отива ми. Целеустремена съм, не обичам да губя. Набелязвам си отправна точка, достигам до нея с постоянство. Тиха вода съм, но дълбока. Чувствителна съм, и лекият полъх от крилете на чайка, и силният порив на лятната буря, могат да ми повлияят. Обичам перфектността, видя ли неравност, изглаждам я. Аз съм дете, отраснало на брега на морето. Закърмена съм с уроците на синята стихия. Морето ме възпита и направи това, което съм.

През годините се научих да го чувам и разбирам. Вечният фон от шума на морските вълни се превърна в любовна песен. Морето разказваше своята съкровена история. Навремето бил млад и сприхав принц. Не зачитал чуждо мнение, често се бунтувал. Поради жестокостта на своите решения и соления му вкус, започнали да го наричат Черно море. Присъствието на определението „черно” всявало страх у останалите морета и кралствата във вътрешността на стария континент. Никой крал не искал да даде дъщеря си на толкова лют и безмилостен принц.

Един ден, по северните ветрове, черният принц получил телеграма.  Далеч на северозапад, едно от най-богатите кралства Баар решило да даде ръката на своята дъщеря. Надарена с изключителна красота и доброта, славата на принцеса Дунава се носела от Гренландско море, през Кадиски залив, до Каспийско море. И Черно море бил чувал за нея. Макар и от тези господари, които не вярват в брака и в това, че до един крал задължително трябвало да има кралица, той избрал най-красивите корали и ги пратил в знак на желанието си именно той да бъде принцът,  достоен за Дунава.

Минали седмици, месеци, наближавал краят на годината, но втора телеграма не долетяла до златните черноморски брегове. Принцът ставал все по-лют. Засилвал се с всички сили към скалите, навлизал все по-навътре в сушата, издавал страховити звуци, такива, че морските птици не смеели да кацат в близост до него. Той не искал принцесата, но не обичал да губи.

През това време в Баар, кралица Бригах и крал Брег търсили най-доброто решение. Нямало принц, който да не иска ръката на тяхната прекрасна дъщеря. Месеци наред обсъждали, допитвали се до съветниците си и до други кралства, но всеки казвал различно. Единственото сигурно било, че Черно море няма да е сред избраните. Една вечер, в покоите на краля и кралицата, влязла самата принцеса. С бяло лице и нежни лазурени коси, Дунава приклекнала от страната на баща си и с тънкия си момически глас го помолила да я даде на онзи страшен принц, господар на Изтока. Кралят мигновено се изправил, не можейки да повярва на чутото. Невъзмутима Дунава продължила да говори. Тя виждала как се измъчват родителите ѝ, знаела, че искали най-доброто за нея, но тук не ставало въпрос само за тяхното спокойствие и за нейното щастие. С този брак можело да се постигне нещо по-голямо. Старият континент страдал, черен, сух, прашен, малкото реки, които обличаха сивите му чукари, скали, зъбери, бяха безкрайно недостатъчни. Принцесата можела да промени това. Затова искала да поеме по дългия път на изток, по пътя си тя щяла да дари сила на сушата, щяла да облече бреговете си в красива зелена перелина, щяла да направи своя дом, едно по-красиво място. Кралят мълчал. Той разбирал правотата на момическите думи, но бащинското сърце се свивало от болка.

След дълги размисли, решението било взето – Черният принц получил ръката на красивата Дунава. Тя поела към далечния изток, капка по капка. Откъдето минела правила света около нея по-добър. Природата рисувала невероятни картини. За принцесата се говорело навсякъде, пеели се песни за нея. Принцесите на по-малките кралства Ин, Морава, Драва, Тиса дори отишли да я видят и по примера ѝ дарили и те на Земята част от своята сила. Земята се променяла, без дори пътят да е напълно извървян.

Така след дълги месеци, най-после, принцесата стигнала до Черното кралство. Още от пръв поглед Черно море се влюбил. Не вярвал, че това е възможно, но аромата, сладостта, нежността на бялата принцеса, го покорили. Вдигнали голяма шумна сватба. Оттогава Черно море вече не бил толкова жесток. Любовта направила водите му по- малко солени, подчинените му заживели по-щастливо, родили се нови видове растения и морски създания.  Започнала да му се носи славата на най-красивото море, на най-богатото море, на най-уникалната флора и фауна. И така до ден днешен.

Аз съм рожба на Земята. Родена съм на брега на Черно море, в страна оцветена от любовта между него и неговата любима Дунава. Капка по капка, животът ми тече, закърмен с песента на морето, учеща ме на всеотдайност, доброта, сила, гордост. Капка по капка, аз извървявам пътя си, борейки се със стихиите на живота, учейки се от песента на морето. Песен за любовта и още нещо.