„Човекът е божественото продължение на природата.”
Аристотел
Нашата мила родина – България,е страна със славно минало и прекрасно бъдеще. Тя е богата на природни ресурси, осигуряващи доброто пребиваване на всички нейни обитатели – растения, животни и хора. В съвременния глобализиран свят нашето отношение към природните и екологични на планетарно и особено на национално ниво е изключително ценно и важно. От нашето човешко поведение като екоприсъствие и участие зависи съхраняването и надграждането на природните дадености.
Природният лик на нашето отечество е изключително красив със своето голямо разнообразие от флора, фауна, води, гори и релефни форми- различни по очертания, височина, произход и развитие, оказващи влияние на околната среда и начина на живот.
Важна предпоставка за появата и развитието на различни растителни и животински видове със специфични структурни форми и пигменти, характерни за умерения климатичен пояс, са географското положение на страната и релефът на дадена област в нея, който улеснява или затруднявява живота и трудовата дейност на хората и същевременно влияе върху годишните сезони, водите и почвите. Богатството на видови форми е предпоставка за екологично разнообразие и балансирано взаимодействие, за да могат природните цялости да съществуват в своята естествена симбиоза и да провокират не унищожаването, а опазването си от човека и неговата усложняваща се индустриална дейност.
Релефът е съвкупност от формите на земната повърхност и причина за появата на редица отрасли. В икономически и екологичен план именно отраслите енергетика, водно стопанство и хранително-вкусова промишленост ще определят насоките на човешката дейност като катализатор на развитийните процеси или като забавяща ускорението им. Природа и човек са в основата на всяка малка или по-голяма стъпка в съхраняването или в унищожаването на планетарното присъствие. Максимата „капка по капка” провокира надграждането на връзката природа – човек, посветена на спасяването на околната среда.
Равнинните, низинните и котловинните форми са подходящи за селскостопански насаждения и скотовъдство, за изграждане на селища и пътни възли, а високопланинските части - за развиване на туризъм, балнеолечение и спортни дейности.
Стойностите на климатичните елементи са в тясна зависимост от посоката на разпростиране на релефните форми и надморската височина. Значително е влиянието му и върху формирането и режима на речните корита, състоянието на почвите и растителната покривка. Всичко това е важно, за да се насочи човекът към непрекъснато наблюдение върху ценността на чистата околна среда и върху прецизиране на своето влияние върху нея. Всяка погрешна стъпка би нарушила естествения природен баланс и би довела „капка по капка” до разрухата на нашата заобикаляща космическа действителност.
В наши дни голям брой от българските представители на растителния и животинския свят са ендемити, записани в Червената книга на България за застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове заради възникналите климатични промени и човешката дейност. Най-голямото разнообразие на флористичните ендемични таксони се намира в районите на Родопите и Стара планина. Всеки вид притежава свои отличителни белези и свойства, които се проявяват при определени условия-влажност, топлина и светлина.
Такъв представител на растителните видове е еделвайсът. Той е рядко срещано растение, защитено от закона. Расте по скали и непристъпни места. У нас се среща само един вид в Пирин и Стара планина. Нежното мъхесто цвете е с късо стъбло и тесни листа, покрити с бели копринени власинки. Стъблото и мъхестият цвят му помагат да оцелее в най-високите части на планините.
Къдроглавият пеликан-защитен животински вид, се среща в резервата „Сребърна” при река Дунав. Характерно за него е липсата на разлика между мъжките и женските индивиди. Различия има само в оперението на младите и възрастните. Те са прелетни птици, гнездящи и отглеждащи своите потомства.
Важен фактор за доброто виреене на растенията е почвената покривка, която ги снабдавя с нужните им минерални частици, органични вещества, вода, газове, макро- и микроорганизми.Тя е средство и предмет на труда в селското стопанство. Плодородието й се променя или запазва спрямо човешката дейност. Резултатът от жизнената дейност на растителните и животинските видове са органичните вещества, разпространени във вид на торф и хумус.
Хумусът заедно със съдържанието на вода и газове определя почвеното плодородие. Той се разлага постепенно с помощта на микроорганизмите, което му позволява да се натрупва значително в почвата и да предоставя хранителни вещества на растенията.
Фауната на България е в дълбока взаимовръзка с флористичния свят. Тя е много важна част от околната среда. Междинното климатично положение е предпоставка за адаптирането и възникването на множество специфични животински видове, обуславяйки различни зоогеографски райони.
Флората на България е в симбиоза с нейната фауна. Без биологическата си корелация не могат да се обогатяват и възпроизвеждат. Именно в тяхното единство се корени и спасителната екология на човешкото присъствие.
Околната среда е нашият общочовешки и български дом. В него съвременникът на 21 . век може да живее и да се развива ползотворно, ако се научи да съхранява, да обогатява и да надгражда даденото от природния феномен. Само по системата „капка по капка” човекът би успял да създаде онези екологични параметри, спрямо които флората, фауната, водите, горите, почвите и релефните форми ще запазят своя баланс, позитивен за дейността и възпроизводството на човека и природата.
Екология е онази важна дума, без която нито една съвременна прагматика не би могла да се осъществи, като опазва най-ценното в нашия цивилизационен път – човека и неговото бъдеще.
