Капка по капка

В�а �ата е част от нашия живот. Тя е жизненоважна и изключително полезна в много отношения.Животът на всички и всичко зависи от наличието на вода. В България се радваме на изобилие от чиста и хубава вода, която е естествен източник на красота и обогатява живота ни. В нашата страна има и солена, и сладка, и минерална вода. Важно е да я ценим и уважаваме.

За моето есе ще използвам научен подход, за да обясня пътешествието на една дъждовна капка и респективно на водата като цяло. Според изчисления обемът на водата на Земята възлиза на 1386 млн. км³. Огромно количество, което същевременно е и съвсем малко. Доколкото ни е известно, на нашата планета има повече вода, отколкото където и да е другаде във Вселената, но тя представлява едва 0,025% от масата на Земята. Сладката вода е само 2,7% от цялото количество на тази безценна течност. Тя не само утолява жаждата на живите организми, но и пренася слънчевата топлина по цялото земно кълбо. Така както колелото пренася силата, водният кръговрат пренася слънчевата енергия от тропическите райони към полюсите, от океана към сушата и обратно, и така капка по капка водата извървява своя път, за да може хората да оцелеят. При своето движение водата преминава през няколко етапа, който изпълняват жизненоважна ролята при формирането на водното богатство на Земята поне до 4 етап, те са: изпарение, кондензация, валежи, просмукване, потребление и замърсяване.

Под действието на слънчевата топлина на повърхността на океаните водата се изпарява. Ежедневно водата преминава от течно в газообразно състояние и става част от ниските слоеве на атмосферата. На практика половината от енергията, която раздвижва атмосферата, се получава от редуващите се изпарения и кондензации. Изпаренията са най-интензивни в тропическите райони, където слънцето е най-силно, на континентите, които винаги са по-топли от моретата, и на полюсите, които са изключително сухи. Към тях се прибавят изпаренията от езерата и реките, както и отделяната от растенията влага и дишането на живите организми. Вече преминала в газообразно състояние, водата става по-лека от заобикалящия я въздух и ветровете я издигат нагоре.

При изкачването налягането на обогатения с водни пари горещ въздух намалява. Процесът е съпътстван с охлаждане, което може да доведе до кондензация. При това явление водните пари отново се превръщат в сферични капки. Събрани заедно, те образуват облаци с ниско съдържание на кондензирана вода – не повече от 10г на кубичен метър въздух. При кондензацията цялата слънчева енергия, натрупана във водната пара при формирането и, се освобождава. В резултат на лекото затопляне на съответно място от атмосферата се образуват силни възходящи течения. Но тъй като атмосферата е по-студена там, където водата се изпарява, между зоните на изпарение и зоните на кондензация възникват конвекционни течения.

Капките в облаците нарастват, съединяват се и понякога достигат 0,1 мм. Скоростта им се увеличава до около един метър в секунда и възходящите течения повече не могат да ги удържат. В зависимост от температурата на въздуха капките падат под формата на дъжд, градушка или сняг. Годишно върху континентите се изливат 110 000 км³ вода, главно в тропическите райони и около екватора или в умерените ширини. Ето защо, докато Китай получава около 7% от общото количество на годишните валежи на планетата, Амазонка се радва на двойно повече. Ако температурата на въздуха е твърде висока точно над земята, падащата вода не достига до нея.

Водата, изливаща се върху сушата, първо попада върху растенията, откъдето отново може да се изпари. Останалата се изсипва върху самата земя. Част от нея се просмуква надолу, като се влива в хидрографската подземна мрежа – реки, подпочвени води и извори. Друга част се събира в падини и образува езера. Има вода, която навлажнява почвата, а останалата се връща в морето чрез реките. Водата може да се натрупва и под формата на лед (айсберги и постоянни ледници), ледът е най-големият източник на сладка вода в света, далеч по-голям от подпочвените води, застоялата вода, влагата в почвата и течащите водоизточници.

Последният и най-незначителен запас от вода на земята се намира в живите организми, почти колкото общия обем на течащите водоизточници. Водата съставлява над 95% от общата маса на медузата и почти около 70% от тази на човека. В клетките се съхраняват 70% от тази вода, а останалата се намира между клетките и в различните телесни течности. Човек трябва да поема поне 2,5 л течност, за да компенсира ежедневната си загуба от 2,5л. Това не е нищо в сравнение с памука, който трябва да усвои 10 000 л вода, за да произведе един килограм суровина, или с ежедневното ни потребление в индустрията и земеделието, в услугите и почистването, което е почти три кубични метра на човек.

Когато преминава през обработваеми земи, водата поема изкуствени торове и силно токсични пестициди и хербициди. Реките се замърсяват от индустриални и битови отпадъци, в това число тежки метали, разтворители и различни органични вещества като диоксин. Всички тези молекули в  крайна сметка оказват въздействие върху хората, след като с десетилетия се натрупват в хранителната верига. По-лошото е, че те се концентрират в подпочвените води, откъдето идва по-голямата част от питейната вода. Подпочвените води се обновяват много бавно, средно на всеки 1400 години, докато една река се обновява само за няколко седмици. Водата завършва своя път в морето, където са съсредоточени всякакъв вид замърсявания. Въпреки всичко процесът на изпаряване играе ролята на гигантска пречиствателна станция, която отстранява почти всички замърсители от водата. Над градовете обаче водните пари преминават през процес на вторично замърсяване

Всички знаем, че когато използваш нещо, то явно ти е необходимо и би трябвало и да се грижиш за него. Съвременната цивилизация поставя пред природата проблем от изключителна важност – замърсяване и намаляване на водните ресурси. Опазването на чистотата на водите (морета, реки) зависи главно от дейността на човека. Ето защо е необходимо всеки човек да дава своя скромен принос. Например: най-малкото, което можем да направим, е да не хвърляме отпадъци по улиците, в планината, в морето, в реките, защото това води до замърсяване на околната среда и в частност на водата. Важно е да използваме разумно питейната вода, защото тя е едва 0,58% от световните водни запаси (останалото са океани и морета и сладка вода, „заключена“ в ледниците). Да използваме по-пестеливо перилните препарати, защото те са най-честият и опасен домашен (битов) замърсител на водата.За начало аз предлагам да започнем с „грижата“ за водата от своя дом, от своето семейство, от своите приятели, от САМИЯ МЕН.