Капка по капка

Д�д �десет и първи век е векът на новаторството, на промените, на технологичния прогрес. В същото време обаче е модерно да се говори за връщането към първичното, към дивото, към природата, защото човекът усеща, че започва да губи същността си всред всеобщия хаос. Той върви напред в своя прогрес, напред към бъдещето, към модернизма, но в този непрекъснат стремеж губи връзката с изначалното. А тази връзка трябва да бъде възстановена, иначе човекът е обречен на гибел, на бавна смърт.   

Човекът унищожава всичко по пътя си, той смята, че е създател, нарича се творец, но в същото време убива, изсича, отнема, съсипва в името на своя прогрес. Затова , осъзнавайки вече своето безумие, той се опитва трескаво да поправи грешката и сякаш изпада в друга крайност – измежду всичко опорочено и замърсено да открие своя оазис на екологично чистото и девственото. И ето го порочният кръг – да си отнел своя пристан и да пропагандираш ползата от нещо, което не съществува във вида, в който го предлагаш. Това е нашата екомания, мания за природната девственост, която сме опорочили. „Екологично чист продукт” днес е модерен и често употребяван израз, който е гаранция за качество на нещо, произведено в район, чист от техническите и битови отпадъци. В същото време е редно да попитаме: има ли все още такива екологично чисти райони и къде са те? Къде е мястото, до което не се е докоснала все още мръсната ръка на човека?

Години наред ние унищожаваме и с почти гротесково желание в същото време издаваме Червена книга за изчезналите растителни и животински видове. Изсичаме горите, а търсим начин да закрием озоновата дупка, замърсяваме атмосферата, а трескаво се опитваме да спрем парниковия ефект и топенето на ледниците. Не ни притесняват дори апокалиптичните картини от филмите за евентуалния край на света, в който светът замръзва или животните полудяват от високите температури и всичко изгаря.

Бог ни е дал разум, направил ни е висши същества на планетата и ни е оставил да я управляваме, за да види как ще се справим. Той ни наблюдава, не ни пречи, не ни напътства, но иска да види докъде ще стигнем в нашето самозабравяне за власт и сила. Той е като справедлив баща, който все още оставя своите деца да се забавляват и да разполагат с мисълта, че ще спрат, но не би. Тази екомания сега, която е модерно да следваме, е опитът на хората да се реабилитират и да овладеят ситуацията, но всичко е временно, всичко е преходно, всичко е обречено на гибел. Човечеството винаги се лута от едната в другата крайност. Доказателство за това е тази нова „мания”. Това е обсебване, това е зависимост да търсиш най-доброто, най-качественото за себе си, защото човекът днес е подложен на много, много стрес и напрежение и смята, че екоманията е неговото спасение и гаранция за дълъг живот и здраве.

Човечеството цял живот, малко по малко сече клона, на който стои и така образно можем да представим неговото съществуване. Ние, без да се замисляме, убиваме земята, от която се храним, разболяваме се и търсим лекове, а истината е, че просто трябва да преустановим агресията и безотговорността, която проявяваме към природата. Как, обаче, може да стане това? Може ли в един момент всички хора да спрат да разрушават и да станат отговорни? Може ли всички съзнателно и искрено да пожелаят да станат добри?

Смело отговарям, че може! Знам, че този процес не е мигновен, че изисква време, но с повече търпение, капка по капка, малко по малко, с любов и желание хората могат да станат добри и да превърнат отново Земята в райска градина. Могат отново, капка по капка, да напълнят извора на благоденствието, за да гребем пак от него с пълни шепи. Но вече разумно!

Можем, просто трябва да го пожелаем с цялата си душа, която винаги е била и си остава част от вселенската, природна, божествена душа!