Капка по капка

 Водата има няколко лица – може да бъде течна, твърда – лед, газообразна – пара. Някои хора я определят като химичен елемент -  H2O, други като дъждовна, подземна, топла, студена, сладка, солена, минерална. Трети я определят като дар от природата, от който зависи съществуването ни.А четвърти я определят просто като МРЪСНА.

И на какво се дължи това?

Всичко случващо се в природата е в равновесие и хармония. В нея няма живо същество, което да й вреди и да я замърсява така, както човека.
Човекът е допуснал най-голямата си грешка, когато съзнателно някъде в еволюцията си се е откъснал от майката природа, възгордял се и решил че може да я експлоатира както си иска, а всъщност несъзнателно зависи от нея изцяло. И някъде там по време на еволюирането на човешкия мозък, той решил че може да посегне на едно от най-ценните природни чудеса, на което се дължи живота на Земята, а именно водата. Постига това чрез изхвърляне на промишлени отпадъчни води от заводите, битови отпадъци, битово-фекални води и др. Изобщо начините на замърсяване са много, за разлика от пречиствателните. Човекът изхвърля отпадъците в реките, моретата, а всичката тази вода отива в световния океан. Най-голямата заблуда на човешкото същество е, че по този начин се отървава от ненужните и опасни за него неща. А най-несправедливото е, че така не вреди само на себе си, а на целия този свят, живеещ под повърхността на водата. И в крайна сметка мислейки, че се облагодетелства и задоволявайки елементарни свои нужди, човек всъщност вреди на целия околен свят, включително на себе си. Вреди на природата, нарушавайки равновесието и хармонията й. Най-лошото е, че той знае за това свое негативно влияние, но забравяйки за жизненоважната си връзка с природата, всъщност го недооценява.

И както капка по капка водата извира, така също капка по капка питейната вода намалява. Цели реки стават негодни за поливане на селскостопански райони и за добиване на риба. Всички тези проблеми идват от факта, че човек приема водата за даденост, за нещо което е безкрайно и което му принадлежи. А всъщност тя е щедър дар от природата, за който трябва да сме благодарни всеки божи ден. Защото без нея нищо няма да съществува. Няма да има растенията, които дъждът капка по капка гали всеки стрък. Няма да има животните, които пият от капка по капка събралата се вода в реки и езера. Няма да има рибата, за която водата е средата на живот и разпространение. Водата е фактора, благодарение на който живота на Земята съществува. Та дори самите ние сме изградени от 70% вода.

Да. Всичко това, което казах го чуваме навсякъде. Има го в учебниците, съобщават за последствията от замърсяването на водите по новините, в различни телевизионни предавания и т.н.

И все пак колко хора го чувстват в сърцата си?! Колко хора държат тази идея в съзнанието си?! И колко от тях го приемат за свой дълг?! Да приемеш, че си длъжен да пазиш чисто около себе си, че си длъжен да НЕ замърсяваш природата, водата, реката и си длъжен да изхвърляш боклука си на определените за това места.

Имайки в предвид процента на замърсяване на водите явно не много. Но аз съм оптимистично настроена и вярвам, че във всеки човек има частица добро, че има някъде там част от душата му, от морала му наречена отговорност. Вярвам, че както гласи поговорката „капка по капка вир става”, така идеята за по-отговорно отношение към майката природа може да се предаде от човек на човек и да зарази цялото човечество. Или най-малкото на което се надявам, излагайки мисълта си по този кратък начин, е че поне следващият нехаещ човек, който реши да изхвърли бутилката си от напитка, опаковката си от храна или какъвто и да е друг отпадък в реката, поне ще се замисли.