Капка по капка

Д�с се събудиш  сутрин, когато капчука отвън ромоли и нарежда след нощния  дъжд...прекрасно е. Баба е станала, турила е медника точно под капчука, за да събере вода. Живителна, събрала тайните на майката природа, тя после ще разлее тайнството си в лехите с доматите, които баба е наредили в двора, че с тая вода, пратена от Господ, всичко, което ще роди земята  ни ще е сладко. Всяка капка е  като паричка, с тая вода и цветята ухаят по- дъхаво, и гроздето е по- сочно и златно, всяко стръкче копнее за ласките на тази вълшебна капчица, която дарява живот.

За ония отдавнашни времена, когато са вадили вода от герани, пиели са я от бистри извори и не са чували за хлор във водата, баба с умиление ми разказва.Нейните 94 години/да е жива и здрава/ помнят,че всяка капчица, дарена ни от природата е удивителен дар!" Пазя една кратунка, с която мама ме къпеше с дъждовна вода лятос.Косите ми ставаха блестящи, очите по- сини...беше прекрасно!"-спомня си баба далечното детство. Казва, че днес дори не се замисляме, когато безотговорно я пилеем и замърсяваме с отрови."Какво нещо сме ние, хората, на вас, умните и учените, една неука жена акъл да ви дава! Защото не знаете какво е нямяне..."

И двете сме се умълчали и слушаме капчука- песента на живителните капчици е все по- тиха, като стъпките на баба, когато спя... Тази негова приказка, ако всеки поне веднъж в живота си я чуе, ще е и по- мъдър, и по-добър! Колко пъти сме се замисляли за този безценен дар  на майката Природа. Нашата красива Синя планета със своите благодатни води,изпълнили реките,моретата и океаните днес плаче с горчиви сълзи, защото синьото става все по- сиво, водите - отровени... И колкото повече човек  забравя природните закони и гневи все повече и повече Природата,катаклизмите в нея ще са все по- необратими.

Простотата, с която баба се опитва да я опази, с бакърения медник, в който събира "златото",пратено ни от Господ и мъдростта на капчука, която ме е научила да разбирам- може би това е ключето, което всеки от нас трябва да открие.И след като го намери, да го пази като свещена реликва и предаде на децата си...

Дали, ако измия лицето си с  водата, събрана в бабиния медник  ще се пречистя, ще погледна света с очите на баба и ще се  помоля като нея:" Господи, дай на земята ни сила, на народа ни мъдрост,че да го опазим тоя свят и за децата на внуците ни, че и за техните внуци!"

Моето ключе ще скрия в кратунката на баба, която тя пази отдавна и  когато синът ми се научи да разбира езика на капчука и слуша приказките на дъждовните капки, ще му го подаря, заедно с кратунката- да се къпе с дъждовна вода и да разказва на своите деца за нашата баба и нейната мъдрост, скрита в ония лехи с домати и градината с най- дъхавите цветя...

Прегръщам баба, целувам я с мокро лице и пием вода от медника... Жива вода.