Русе е един прекрасен град.Хубаво е да живееш близо до река,някак по-красиво е.Но тази река, или поне частта, която минава през България, е ужасно замърсена.Вътре се изливат какви ли не отпадъчни води, които ден след ден замърсяват водата.Река Дунав е нещо, с което можем да се гордеем, тя е най-дългата европейска река и мина през България.Когато бях малка, се чувствах много горда, че тази река минава именно през моя град и въобще през моята страна.А сега, когато пораснах, разбрах, че никой не я пази, че не се полагат грижи, за да е чиста, че никой не се интересува какво се случва с нея.Чувствам се някак тъжна, че нещо, което ме е радвало толкова като малка, сега се е превърнало просто в „една мръсна река”.
Помня, когато веднъж дядо ме заведе, за да видим хвърлянето на кръста в реката.Чувствах се толкова щастлива, че има място, където мога да наблюдавам това събитие.Често, когато съм на крайдунавската алея, поглеждам и виждам Румъния, която ми се струва толкова близо, просто на една „река” разстояние.Израснала съм с тази река и ми се иска тя да бъде запазена, чиста, такава, каквато според мен трябва да бъде всяка една река в България, всеки един извор, всяко едно местенце.
Всички ние заедно сме виновни за замърсяването й и смятам, че всички ние заедно можем да променим това и да спрем по-нататъшното развитие на проблема.Всеки мисли, че е много трудно да се пази чисто, затова просто се отказва да спазва каквито и да било правила.Но не е така, да пазиш чисто е изключително лесно, ако полагаме дори и минимални усилия ще е по-чисто!
За да покажа как дори малко невнимание води до замърсяване на реката, ще разкажа една кратка история.Веднъж с едни мои приятели решихме да напишем писмо в бутилка.Смятахме, че е много добра идея, затова просто взехме един лист, написахме си имената на него, пъхнахме го в една бутилка от Кока-Кола и го хвърлихме в реката.Тогава никой от нас не се замисли, че с това ще я замърсим и дори да е един малък боклук, сред хиляди други по-големи, беше от значение.Ако всеки изхвърля, каквото му хрумне в реката, е нормално тя да бъде замърсена.От още по-голямо значение са и отпадните води от канализацията, които също се вливат в реката,корабите, които плават и също изхвърлят какви ли не боклуци.Неотдавна дори имаше нефтено петно в река Дунав, което е довело до измирането на много риби и огромното замърсяване на вече замърсената река.Според мен това е голям проблем, просто почти никой не го осъзнава, дори и аз, чак сега, започвайки да пиша за това.Хубаво е да се замисляме за тези неща, защото това е нашата страна, мястото, където ние живеем и ако ние не си го правим мръсно и лошо за живеене, то няма кой друг.Не е толкова трудно да си изхвърлиш боклука не в реката, а в кошчето за боклук, трябва да се измили и друго място, където отпадните води да се вливат, а не в реката.Екипажите на корабите също не трябва да изхвърлят, каквото им хрумне във водата.Всеки малък жест е от значение, всеки опит да пазим по-чисто и да не замърсяваме така, както всяка капка е важна за реката, всяка запазена чиста капчица вода.Водата е нещо без, което не можем да живеем, без реката никога не би било същото, тя е важен международен път, място за живеене на много растителни и животински видове.Ето за това ние сме длъжни да я опазваме, както искаме нашият дом да бъде опазван.Нищо хубаво не може да трае вечно, ако не се пази старателно.
Всеки знае марша „Тих бял Дунав”, всеки знае,че корабът Радецки се е движел именно по река Дунав, но защо никой не се замисля какво се случва в момента с тези води?Всички заедно сме способни да променим много неща, просто не трябва да се отнасяме толкова безотговорно и трябва да се замисляме малко повече, не се изисква много, но трябва да сме всички, както България беше почистена за един ден и както още много неща, всичко става възможно щом сме заедно.Използвам есето си, за да помоля всички Заедно да се опитваме ежедневно да пазим чисто, това е нашият дом и дори да не смятаме да живеем тук вечно сме длъжни да го опазваме, защото България си е нашата родина.
