Почти всички басейни бяха замърсени до такава степен,че се търсеха нови начини за пречистване на водата.Запасите от чиста вода,годна за пиене бяха на привършване.Човечеството беше изправено пред катастрофа.Щеше да плати горчиво за безхаберието си.Животните страдаха,растенията също.Милиони хора по света бяха болни,поради това че са пили вода от замърсените източници.Планетата погледната от Космоса, вече не можеше да се нарече Синя.Настана война за запасите от чиста вода.Всяка капка се оценяваше като диамант.Всичко друго беше изгубило стойност .Богатите, притежаващи огромни количества благородни метали ,бяхали готови да ги разменят за чиста вода.Хората бяха ужасени и отчаяни.Щяха ли да оцелят и този път ?Учените работеха усилено за да възвърнат разрушеното екоравновесие.И това не бе достатъчно наказание за хората...бе настанала суша.Хората се молеха за дъжд.Гледаха с молещи очи към небето ...чакаха капките да завалят.Но така и не се случваше.Капки....от сълзи се стичаха по лицата им.Горчиво съжаляваха за това,което са сторили на природата.Дали не бе прекалено късно за това ?
Учените мислеха за варианта,човечеството да се засели на нова планета. Преглеждаха всички възможни ситуации.
Георги скочи от леглото...целият беше облян в пот.По челото му се стичаха едри капки...Било е само сън,помисли си той.Погледна се в огледалото и отиде до банята.Посегна към кранчето,но нещо го спря.Бавно пусна вода от чешмата...потекоха чисти бисерни капки.Взе една чаша и започна да си пълни вода.Гледаше как капките се стичат, една по една.Отпи...за първи път от доста време, му се стори че водата е сладка.Изпи я.Но все още беше жаден .Наля си втора чаша.Отпиваше бавно...като се наслаждаваше на всяка капка.
От години неговия завод замърсяваше реките около селата.Хората непрекъснато се жалваха от замърсяването,но никой не искаше да ги чуе.Този път Георги се замисли сериозно.Прие този сън като предупреждение.
Нали не искаме това да бъде нашата реалност утре ?А бъдеще за идните поколения ?Всеки един от нас трябва да се замисли за вредите,които причинява на околната среда.Ако днес си затворим очите,то утре може да е късно.Трябва да излезем от ролята си на консуматори и да се замислим,колко много ни дава природата.Трябва да я ценим повече. За да има утре.Нима искаме да се самоунищожим ?Не е късно да променим начина си на мислене и живот.Но янво нещо трябва да ни разтърси за да го направим.Защо не можем да разберем че вредим на себе си ?Всяко живо същество се нуждае от вода,за да живее.Но не каква да е вода,а чиста.Нека не правим компромис с това.Да намалим вредните емисии и така да се спасим.Всичко от природата подлежи на разруха,нека не мислим че всичко е безплатно и неразрушимо на планетата.Нека не бъдем деца на разрухата !Да се опомним,да започнем да работим заедно за подобряване на нашия общ дом.Ако изгубим тази битка...цялата планета ще се погуби.Забързани в ежедневието си не забелязваме какво се случва около нас...в природата.Всеки бърза да се прибере в дома си,интересува го положението вътре,но забравя да се огледа навън.А навън положението е страшно.И ще става все по-страшно,ако продължаваме за замърсяваме със същите темпове.Не е нормално ,заради стремежът към печалба, да се замърсява безотговорно.
Водата трябва да се пести.Всяка капка е от значение.Докато едни държави в света са надарени с огромно количество водни блага,то други страдат от липсата му.Не разполагат с чиста питейна вода,страдат от различни заболявания...умират.
До кога ще стоим безучастни ? До кога ще се залъгваме че всичко е наред ?
Отворете очи...капка по капка живот...за да има утре !
