Често с мама заставаме на брега на Дунав. Той е голям и красив. Отсреща е Румъния.Там земята е покрита с гори. През пролетта и лятото те са зелени, а през есента пожълтяват и като че ли стават тъжни.Обичам да гледам дунавските води. От време на време над тях за секунди малки и по-големи рибки правят красиви скокове. На слънчевите лъчи изглеждат като златни. Знам, че да са живи и да плуват на воля се нуждаят от чисти води. А какво виждам! Понякога вълните изхвърлят бутилки, найлонови торбички и счупени играчки. А те пречат на тези животинки да си живеят спокойно.
Когато водите на Дунав са чисти, ние децата можем да се къпем в тях, колкото си искаме, да се каляваме и да сме здрави. Приятно ми е, като плуваме с мама да виждам камъчета, малки речни миди и изпитвам страх от разни боклуци около мен. И не само това. Знаете ли колко са красиви залезите над реката? Винаги са различни. Почти всяка вечер ги виждам, когато си играя на брега. Слънцето залязва, а върху водата се образува една пътека, която блести и сякаш те вика да тръгнеш по нея.
Мама ми е казвала, че само в чисти води могат да живеят риби, жаби и раци. Има ли ги тях, ще ги има и дългокраките щъркели, които важно ходят по брега, за да си търсят храна. Заповядайте в Лом и ще се убедите в това – колко много щъркелови гнезда има близо до Дунав.
Нашата къща се намира на брега на голямата река. Често я наблюдавам от прозореца. В тихо и слънчево време тя е спокойна, вълните леко се удрят в брега, сякаш го галят и нежно разказват приказки за минали времена. Когато обаче задухат силни ветрове, водите на Дунав потъмняват, той става страшен и ни се сърди, че не го пазим чист, а хвърляме в него непотребни и грозни неща.
Като се разхождаме привечер в нашия обновен парк, често погледите ни привличат белите като лебеди кораби. На техните палуби се развяват чужди знамена, но редом с тях е и българското. Трите цвята – бяло, зелено и червено, ме радват, а мама ми казва да се гордеем, че сме българи.
Ако съм голяма,бих казала на хората в родния ми град да не го замърсяват , защото той е нашият дом. Никога да не хвърлят боклуци във водите на река Дунав, защото тя принадлежи на всички нас.
Мили деца, пазете и обичайте планините, езерата и реките на България. Прохладата им и техните милиони водни капчици, в това число и на нашия Дунав, ни даряват живот, радост, неповторими изгреви и залези, изпълнени с много красота.
В училище съм запомнила думите на моята госпожа, че ние хората сме малка част от природата. И за да ни има трябва да я пазим и да не я нараняваме, като разхвърляме около нас най-различни отпадъци.
Всички българи знаем песента:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки” гордо плува
над златни вълни.
Малка съм, но аз, моето семейство и моите съученици вярваме, че нашият Дунав наистина ще остане бял и със златни вълни.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!