Вода,вода,навсякъде и
Всички дъски се свиват,
Вода,вода,навсякъде,
Но нито капка за пиене.
/Самюел Колридж,из „Сказание за стария моряк“, 1758г./
Как се е появила водата на Земята-този въпрос вълнува много учени от векове.В научните среди се приема,че водата е донесена при нас от комети и астероиди,които са бомбардирали редовно сухата земя с ледени късове.Но напълно възможно е водата да е била изстискана от чудовищно силно налягане,което е било част от процесите на формиране на земята.С нея са се напълнили океаните и всичко останало.Учените са установили,че в недрата наЗемята на дълбочина около 1000 километра има огромни запаси вода.И не е изключено,че точно тази вода се е издигнала някога и така се е случил потопът.Водата идва,водата си отива и човек като корабокрушенец открива сушата.Водата е отнесла нещо и е донесла нещо.Дворът не е същият,а във външната мивка пляска с опашка объркана пъстърва.
Всичко е едно и всичко еволюира от едно към друго в безкраен цикъл.Самият живот е вълна,вибрация,пулс в сърцето на всичко,което е.Непрекъснатият цикъл на движението на водата започва и завършва в океана.Ако не беше това вечно движение на въздухообразната,твърдата и течната вода във въздуха,по земята и под почвата,то нашата планета би изглеждала съвсем друга.Кръговратът на водата в природата е един от източниците на живота на Земята.Животът се е зародил във водата и е невъзможен без нея.В организмите всички телесни течности са водни разтвори.Чрез водния кръговрат се осъществява връзка между живата и неживата природа;пренос на топлина и влага от едни към други географски ширини.Водата моделира релефа на земната повърхност по един чуден начин.Водата бавно се затопля и бавно изстива,като отдава голямо количество топлина-това свойство я определя като значим климатичен фактор.Водата е всичко.Нейното замърсяване води до редици промени в нашия живот.
Чистотата на природните води /реки,морета,океани/ зависи главно от дейността на човека.Употребяваната всекидневно вода се превръща в отпадъчна.Изпуснем ли отпадъчните води във водните басейни,ние обричаме живите организми в тях на сигурна смърт в разстояние на няколко години.Препаратите,с които пръскаме разстенията също замърсяват водите.Дъждовната вода отмива пестицидите,те проникват в почвата,замърсяват изворите,реките,моретата.Ще се повторя,но замърсяването на водата застрашава живота и развитието на организмите на цялата планета.Много можем да направим за опазването и,но дали се сещаме за това?! Изграждаме пречиствателни станции.Въвеждаме закони и санкции за нарушителите,които замърсяват или дават предпоставка за замърсяване чистотата на водата.Но колко ефекасни са тези закони и взетите мерки? Замислете се,на какво учим децата си – да разхищават или да пазят?! Забравихме,струва ми се,какво ни учиха нашите баби,бащи,учители – да пазим природата чиста,да не си изхвърляме боклука на улицата,в планината,в реката,защото това води до замърсяване на околната среда и водата.А последиците от замърсяването на водите са пагубни не само за природата,тъй като нарушения баланс застрашава човешкото съществуване.
Навъсеното небе,по което се гонят натежали оловни облаци,гръмотевиците и ослепителните светкавици пораждат чувство на несигурност и страх пред необузданите сили на природата.
И така,ще продължаваме ли бавно или по-скоро бързо да изгубваме връзката между човека и природата или ще се опитаме да възобновим и съхраним онова, което сме погубили чрез действията си.
Искаме да покорим зведното небе,но нима ни трябват чужди светове,за да узнаем,че не сме готови за своя? Защото такава е същността на хората: да обичат,след това да рушат,след това отново да обичат и да се нуждаят от онова,което най-много ценят.
