Капка по капка

Н�а �ата планета се казва Земя, но защо като земята е само 29% от цялата планета, а водата 71%. Нека се замислим какво би била земята ако беше обратното. Тогава всички щяхме да ценим водата и да я използваме точно, както трябва. А сега какво повечето хора на земята не осънзават, че водата е най-ценното нещо, което имаме. Тя е нещото, без което неможем. Нещо, което е жизнено важно за живота на Земята. Водата е част от нас и ние сме част от нея, тя е навсякъде около нас – океани, езера, ледници, морета, реки. Именно зараждането на живота започва от водата, дори нашето тяло е 70% вода, тя съществува още преди появата на човека, дори нещо повече – тя е причината за появата му, но и не само на него, а на цялата планета. Не случайно за намирането на живот на друга планета учени търсят наличието на вода. В някой страни не нефтът, а водата е течното злато и точно на тези места хората са готови на всичко за малко вода.

Но каква е реалността сега ? Никой не цени водата  и не се е замислял какво ще е без вода, но само когато изгубим нещо го оценяваме най-много. Никой не се е замислял, че докато си мие ръцете изразходва толкова голямо количество, че не осъзнава какво им е на хората, при които няма толкова вода. Водата както може да е жизнено важна така може и да е и много опасна. Никой не може да предвиди нейните ходове. Ето тук идва мястото да кажа, че водата е опасна, силна мощна природна сила. Като се замисля колко хиляди живота е отнела, на колко хора е съсипала смисъла им на съществуване ...

Природата си връща за това, което ние си правим сами. Без вода няма живот, а ние какво правим ? Цехове, предприяти, нефтени платформи извхърлят ненужните отпадъци във водата и какво причинява това, умирането на хиляди морски обитатели. Туристи на кораб, когато изхвърлят една стъклена бутилка през борда й трябват над 4000 години за да се разгради. Никой не се замисля какво причинява на природата. За това водата наказва хиляди хора по света. Дали е съвпадение или не само можем да предполагаме.

В днешно време никой не осъзнава, че водните ресурси намаляват и след време не само в някой страни водата ще е „течното  злато”, а в цял свят. Поради тази причина нека да спрем замърсяването и загубата на сладка вода. Нека да спредм да й вредим, защото по този начин застрашаваме самите себе си, един вид ние се убиваме малко по малко.

Не мога за рибата да знам какво е водата, но ако някой замърсява и зарзява моят свят на мен няма да ми е приятно и да избиват всичко живо, поради тази причина нека просто да се замисляме всеки път, когато сме пред таква ситуация и видим някой да замърсява водата. Всички сме наясно, че това не може да стане ето така изведнъж, а с постояннство, като правим забележки на други и им обясним, че не редно, защото нашите деца ще дойдат на този свят и те ще страдат, а ние сме до едно време на този свят.

Има една френска поговорка, която гласи „Ние откриваме колко ценна е водата, чак когато кладенецът е празен.” Искрено се надявам да не се получи така и при нас. Ние хората оценяваме колко е ценна водата точно тогава, когато свърши. За това нека не погубваме най-ценното. Дори ние сме създанени от водата и това означава, че ние погубваме самите себе си. Не ценим здравето си и не осъзнаваме, че можем да направи всичко ако се обединим. Искрено се надявам това да стигне до хората, които все още не са осъзнали, че трябва да се отнасяме с водата като с ценност, защото ние се „самоубиваме” малко по малко.