"Капка по капка...и вирът пресъхва."
Водата е един от основните продукти в нашето ежедневие.Лесно е да я вземаме за даденост - все пак съставлява три четвърти от Земята.Без вкус,цвят или мирис - без нищо,което да развълнува сетивата на човек.Изключително проста структура,и все пак - изключително важна за нас.Това,което ни движи,поддържа живи и е така дълго търсеният елексир на живота е именно водата.
Тогава защо ни отнема толкова време да разберем и да си отворим очите?
Да осъзнаем,че нямаме безкрайно количество от нея,че не я притежаваме и трябва да ценим всяка една капка?
"Не можеш да оцениш нещо,докато не го изгубиш."
Свикнали сме да не се тревожим за Земята като цяло - картината,която тя прави е много по-голяма от нас,малките хора,лутащи се в много "по-важните" си ежедневни проблеми.Тревожим се за настоящето.За момента.Как да оцелеем.А когато чуем за пренебрежителните "екологични проблеми",мислим за тях като за нещо далечно и с радост и облекчение отбелязваме,че докато те ни застигнат,нас вече няма да ни има на този свят.
А поколенията след нас?
Ето нещо,заложено в природата на човек - егоизмът,номадството.
Този егоизъм ни води стъпка по стъпка към неизбежният край.Вместо да работим по това как да запазим и малкото,което имаме,ние обмисляме как да избягаме,когато вече и последната река е пресъхнала,а последното дърво е отсечено.Едва тогава ще осъзнаем,че парите не стават за ядене.
Осъзнаваме че съществуването ни без вода е невъзможно,и все пак саботираме и унищожаваме всяка налична влага,която успеем да извлечем от изтощената си планета.
Това,за което хората трябва наистина да се замислят е "голямата картина" - продължението на живота на Земята и след като ни няма,при това за всички организми.Планетата не е наша,не я притежаваме.Имало е живот преди да се появим,трябва да има и след като изчезнем.
И главен приоритет би било запазването на водата,като основният съставляващ продукт на всички живи организми...включително и на органичните продукти за ядене,без които също няма да оцелеем.
В историята на човечеството стотици хиляди пъти се е говорило за този проблем - чрез кампании,чрез включване на екологията в учебният процес или чрез обикновени стикери с надпис "Пестете водата!".И докато някои наистина обръщат внимание (вероятно когато са разбрали,че един ден няма да потече вода от чешмата в кухнята,и проблемът няма да е от запушените тръби на канализацията),други вдигат рамене и отварят поредната бутилка H2O.
Капка по капка...вир става.
Това,което трябва да се случи не са просто масивни медиини кампании или надписи върху рециклирани хартиените торбички.Хората един по един трябва да разберат същността на проблема.Да опитат лично от сухото и сурово бъдеще,колкото и трудно смилаемо да е за тях.Някога виждали ли сте умиращите от жажда хора в страните от Третият Свят? Аз да.И това ме събуди.
Ако три четвърти от Земята е вода,то две трети от нея е замърсена и негодна за пиене,а друга една част е вече използвана.Въпрос на време е да видим сметката и на остатъка.Да развиваме индустрията си на гърба на често срещано вещество,което не може дори и да се оплаче,е жестоко.Човекът е свикнал да покорява,владее и управлява.
Само че едно сме забравили - природата не може да бъде укротена.
За да променим начина си на действие,трябва да променим и начина си на мислене - известяването за проблема няма да го реши.Нуждаем се от мерки,от модел на подражание и постоянно припомняне докъде ще стигнем.
Защото човек забравя.
Но природата не.Тя помни всичко.
