Аз съм първата изречена дума, счупената ръчичка, първата прочетена книга. Аз съм майчинската закрила, обожанието на ангелските очи и предаността, страхът на неизвестното, закрилата и нощните страхове за неразгаданото на бъдещето. Аз съм обичта, майчината обич.
Когато нямам вкус и нямам мирис, ме наричат Водица. Аз съм жаждата и утоляването, търсенето и откритието. Аз съм синята прохлада в яркото злато на лятото. Аз съм живителната сила за напуканите устни на майката земя. Аз съм твърдостта и постоянството на издълбания камък и изгладеното синьо стъкълце, заплело себе си в косите на морския пясък. Аз съм пълноводието на реката и златистите багри в люспите на рибите. Аз съм дъгата в пръските на водопада. Аз съм приливът и отливът. Аз съм Нил и Ниагара. Аз съм изворът. Аз съм мелодията, хармонията, песента на птиците. Аз съм поезията и съм в поезията. Аз съм грубата мощ, неочаквана, неподвластна на контрол, гневна и напомняща за могъщество на древно божество. Аз съм стихията. Аз съм непокорната. Аз съм Водата.
Аз съм мъдростта на белите коси. Аз съм мечтата да открием нови светове и континенти.Аз съм тази, която ръководи, напътства, подсказва и насочва, затова аз съм знанието. Аз съм горивото за живот, двигателят на прогреса. Аз съм солта в ястието на френски майстор готвач.Аз съм дъждът. Аз съм природата. Аз съм всичко, което те заобикаля, моето лице, моята усмивка те гледа отвсякъде.
Когато имам жълт цвят и неприятен мирис, аз съм Замърсена. Тогава не съм аз, не съм истинска, а всъщност съм приела беотговорността на хората, неразумната им гордост, нехайното им поведение, липсата на памет за миналото и бъдещето. Аз съм огледалото на егоизма и нарцисизма на хората. Аз страдам с мъртвите риби, изплували на брега, аз плача за делфините, китовете, тюлените, омотали се в мрежите на алчността или изцапани със забързаната нефтена гордост и моторно нехайство на развиващото се общество. Аз съм в изчезващите видове и в безгласното им страдание.
Говоря ви с гласа на морския бриз, нашепвам ви с вълните на морето, припявам ви с къдрите на синия Дунав, ромоля с капчиците изворна вода и моите думи са думи за хармонията, за закрилата, за отговорността, за наследството. В тях са вплетени картините на миналото, настоящето и бъдещето. Моите думи са тишината и надеждата. Моите думи са предупреждението. Моите думи са апокалипсисът и спасението.
Имам много имена. Имам много лица и проявления. Имам памет за всеки миг от деня, за всеки ден от живота ви, за всеки живот и всяка смърт на планетата. Бях преди вас, ще понеса бремето на вечността и ще бъда тук и утре, и вдругиден, защото нося живота в себе си, защото имам в себе си силата, защото не съм сама. Има много като мен, моите сестри. Капка по капка, капка по капка, сълза след сълза, вода – живот.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!