Капка по капка

Хората много често не си дават сметка колко важни са нещата, които ги обграждат ежедневно. Приемаме ги просто за даденост; нещо, което винаги е било там и винаги ще бъде. Понякога се чудя, кое е по-лошото, че не уважаваме света, които ни обгражда, или че изобщо не го познаваме. А може би не знаем достатъчно, за да го уважаваме!?

Всеки знае, че животът на планетата ни се е зародил във водата. Може бе не всички, но много хора са наясно, че човешкият ембрион се заражда и развива във водна среда в утробата на майката, повтаряйки пътя на биологичната еволюция на планетата ни. Също така знаем, че човек би могъл да оцелее дни наред, дори седмици, без храна, но без вода организъмът му би загинал много по-бързо. Но дали наистина осъзнаваме колко важна е водата за светът ни и за собственото ни съществуване?

Всеки лекар би ви каза, че в човешкото тяло водата е около 75%. Кръвта, която снабдява всяка наша клетка с кислород не би могла да функционира без наличието на вода в организма, защото самата кръв е около 80% вода. По сходен начин много други нормални телесни функции не биха били възможни без наличието на тази жизнено важна течност.

Ако направим аналогия с човешкият организъм бихме могли да кажем, че водата на нашата планета функционира като кръвоносната система за нас. Тя пренася вещества от единият край на света до другия, благодарение на водния кръговрат. Това движение, както и уникалните физични свойства на водата поддържат живота на планетата ни.

Може би, би било интересно да узнаете, че на света вече няма обсолютно чисти  зточници на вода, защото водата е наситена с нано частици пластмаса, които са достигнали навсякъде, благодарение на водния кръговрат.

Познаваме само около 5% от световния океан (1), но въпреки това има толкова много предложения да изхвърляме отпадъците си в него! Включително радиоактивните отпадъци от атомните електроцентрали!!! А дори нямаме бегла представа как това би могло да повлияе на водната флора, фауна и на струтурата на самата вода; нито как ще се отрази на цялата планета, на климата или на водния кръговрат.

Замърсяваме без да се замисляме! Но не много хора са наясно, че най-уязвими са подземните водни запаси, тъй като течението е много слабо, а ниската температура и липсата на големи колонии от бактерии и живи организми допълнително забавя химическите процеси, които пречистват водата от замърсявания. (1)

Течащата вода, т.е. реките и потоците, могат да се пречистят и да намалят концентрацията на замърсителя сравнително бързо - за няколко дни или седмици. Течението внася чиста вода и по този начин се намалява концетрацията, а благодарение на разнообразието на живот в тях (от бактерии до риби) разграждането на замърсяването е възможно. (1)

При езерата и язовирите, този процес на пречистване също е бавен в сравнение с реките и потоците. Пречистването на водата отнема години, тъй като езерните течения са хоризонтални и рядко се смесват вертикално. (1)

Това как водата се пречиства, благодарение на течението си, много ми напомня на старата поговорка, че „не можеш да влезеш в една и съща вода два пъти”. И като говорим за народни мъдрости, поговорки, а и легенди...

Всички сме чували легендите за русалки и нимфи, за техните песни и безброй моряци, чиито души са отнесли в дълбините на океана. Но не много хора знаят, че всъщност когато морските или океанските вълни се ударят в брега създават инфразвукови вълни, а при определени акустични дадености на местната география това може да влияе неблагоприятно на човешкия организъм и психика. (2)

Водопадите и падаща вода също генерират инфразвуци, които предизвикват световъртеж и общо неразположение у по-чувствителните хора попаднали в радиуса им. (2)

За някой може би, би било интригуващо да разбере, че едни от най-древните мъчения в историята на човечеството включват вода. А една от най-тежките клетви за човек е „Вода да газиш, жаден да ходиш!” Защо ли!?

„Капка по капка – вир става”. Това обаче не важи само за водата, а и за познанията ни за себе си, за хората, за света. За това всеки път когато си помислите, че знаете достатъчно за нещо се сетете за Сократ и неговата фраза „Аз знам, че нищо не знам” ...и отворете някоя книга.

Добър пример за това, колко не разбираме света, в който живеем, е твърдението на много учени в миналото, че в дълбините на океана няма живот поради липсата на слънчева светлина и топлина. Но благодарението на изобретяването на подводницата се оказа, че всъщност океаните са много по-богати на флора и фауна отколкото някога сме си представяли.

Но за жалост историята ни е пълна с много примери за това колко не разбираме собствения си свят! За всеки един от нас водата е един нов, невероятен и необятен свят, който има много, на което да ни научи. Да не го унищожаваме, преди да сме го разбрали! А разберем ли го веднъж, едва ли някой би се престрашил да му навреди!

И да не забравяме, водата все пак е сила на тази планета, тя е променяла, променя и ще променя света, в който живеем, независимо дали ни харесва или не.

 

Ако искате да прочетете повече за света, в който живеем:

1. Miller.T. (2007). Living in the environment: Principles, Connections, and Solutions

2. Василатос, Д. (2000). Изгубените открития