Според мен, ако всеки един от нас направи нещо, колкото и да е малко то, за опазването на водата, проблемът ще бъде решен.
Сега ще ви разкажа какво направихме ние в нашето семейство.За икономия на вода в нашата зеленчукова градина поставихме маркучи за капково напояване.
В началото на пролетта изчистихме тревата и изкопахме мястото,където ще се сеят зеленчуците. Поляхме оранжерията и засяхме разсада.Сложихме маркучите и поставихме в началото на маркуча филтър за изчистване на водата,защото тия малки дупчици от които тече вода могат да се задръстят и капчиците вода няма да могат да се подават.
Изпробвахме системата за напояване.Тя работеше безотказно.Водата вместо да шурти и да тече силно, разливайки се по лехите с домати, капеше на тъничка струйка по маркучите. Останах учуден като видях капка по капка как водата попива в земята точно върху коренчетата и растенията се съживяват. Колко труден процес е от семенцето да поникне растение!
Ние с моята малка сестричка ходим всеки ден да наблюдаваме узряването на доматите. Толкова е впечатляващо като засееш коренчетата в земята и след време установиш, че има прекрасни жълти цветчета,от които ще се родят вкусни домати. Но за съжаление времето е мрачно, дъждове обилни и няма как малка работлива пчелица да влезе в оранжерията и да опраши цветчетата. На помощ идва препаратът за опрашване. Ние с тати влизаме да опрашваме и окултучваме. Оборудвани сме с маски и защитни костюми. След известно време се появява едно малко красиво кръгло доматче, но земята пак се нуждае от вода и пускаме малките кръгли капчици. Водата освежава корена добре и това малко доматче започва лека-полека да се зачервява. Ние ходим да наблюдаваме процеса на узряване.От тъмно зелено започва леко да избледнява до бледо зелено. Капките вода подхранват корена и доматчето започва да наедрява.
В един слънчев прекрасен ден сестра ми се събуди и ми каза:
-Бате днес може и да е узрял един домат.
Станахме облякохме се и тя слезе в градината и викна:
- Бате, бързо ела! Първият домат е узрял!
Със специална ножичка отрязахме внимателно сочният домат. Той беше ярко червен, топъл, нагрят от слънчевите лъчи и ухаеше прекрасно. Измихме го с чиста водичка, срязахме го на две и от него излязоха тия ситни дребни капчици, същите от които домата се е подхранвал.Направихме си салатка от тоя сочен,вкусен и красив домат.Не му сложихме нито сол,нито олио той самия домат си е сладък.
Това е най-вкусния домат, отгледан в нашата градина и най- вече с наша помощ! Толкова съм доволен!
Заключението от тази история е, че всяко растение без вода не може да съществува. Въпросът е как по най-икономичен начин да се поливат доматите. Капковото напояване върши чудесна работа-пести вода, човешки труд и разбира се пари. Ако всеки един от нас направи някакво усилие, колкото и да е малко, всички ние ще спасим водата на планетата Земя. Водата е извор на живот и ние трябва да я пазим.Ако не беше водата, моето прекрасно доматче нямаше да го има.
Така приключи нашата история, свързана с капчиците вода, които напояват доматите.
