Понякога изглежда, че шумните караници в издателския бранш са за чест, но всъщност са за пари. Разправиите качват тиражите, компенсирайки недостига и на литературни качества, и на професионална критика. Въпросът е не защо се хващаме, а кои битки остават тихи, пише Ирина Вагалинска в сп. "Тема".
Когато американски автор дописва най-прочутата сага за Коза Ностра, настоява да сложи името си на корицата. Когато български издател иска да спечели от продължението на най-популярната поредица за нашата мафия, измисля си непубликувано наследство. Медиите тия дни не се интересуват особено от "Отмъщението на Кръстника" на Марк Уайнгарднър по Марио Пузо, но следят под лупа скандала "Вълчи капан".
Още не е доказано как издателят Огнян Младенов и редакторът Владо Даверов са си поделили приноса в скалъпването на първия вулгарен роман менте.
Но е ясно, че покойният Христо Калчев не е имал и не може да има нищо общо. Кълбото с лъжите тръгна да разплита вдовицата му Елисавета година след първата поява на романа на пазара - заподозряла, че нещо я премятат с тиража и съответно с парите от авторските права. Закъснялото чистене на репутацията на мъжа й се очерта по-скоро по материални, отколкото по морални причини.
Младенов дълго увърта по интервюта (лоша реклама няма), но накрая призна, че е излъгал с фамилията на Калчев върху корицата. И заплаши, че ще преиздаде романа под свое име след тази "рекетьорска игра", ако "Ели не се отърве от престъпните внушения" на бившата му служителка Славея Иванова, разкрила интернетския механизъм на монтажа "Вълчи капан".
След като аферата вече не е тайна, издателство "Световит" влиза в правия път с обещанието, че в бъдеще сагата ще се дописва по западен маниер от избран с конкурс автор, чието име няма да прикрива. Междувременно признатият тираж от 42 000 за "Вълчи капан" - при средно от 500 до 2000 за български автор - ще расте.
Защото, както всеки знае, скандалът продава. Ако е позабравен и е спрял да носи дивиденти, може да се залепи за актуалния. Нищо чудно книжарите скоро да отчетат повишен интерес към преизданията на "Скритият живот на една помакиня" (1999), след като авторът й Христо Стоянов се намеси в изясняването на обстоятелствата около "Вълчи капан".
"Българският Рушди", както галено го нарича гилдията, отдавна не беше намирал повод да напомни за смъртните заплахи и избитите си зъби вследствие на своята позиция по въпроса за отношенията християни - мохамедани.
Но рециклирането на стар скандал може да се направи и по-фино. Тези дни издателство "Хермес" показа, че неслучайно е сред най-големите в бранша с второто издание на "Забравените от небето". Задната корица е образец за събуждане на читателския апетит със следния текст:
"Преди близо три десетилетия тази книга с документални разкази за столетници от Родопите предизвиква може би най-големия литературен скандал в новата ни история. Авторката Екатерина Томова се сблъсква с Николай Хайтов, който прави опити да издаде сборника под свое име. Изчерпала всички други възможности за помощ, Томова се среща с Тодор Живков... В предговора на новото издание авторката се връща към скандала, публикува факти, които са променили много съдби и животи. Жестока, драматична и горчива изповед."
Книгата наистина е великолепна, по нея са правени прекрасни театрални постановки. Но пазарно погледнато, този факт тежи поне колкото предговора, който разказва на 17 страници не само за формите на тормоз заради книгата, но и за начина, по който Хайтов е уредил квартирен проблем на един от синовете си в ущърб на артисти от театър "София".
България е толкова малка страна, че скандалите просто не може да се разминат, без да се засекат и да се мултиплицират. Александър Томов вече спомена за срещата на съпругата си Екатерина Томова с Живков в излезлия си наскоро мемоарен двутомник.
Тя на свой ред ни обръща внимание върху "разтърсващата книга на Петър Величков "Яна Язова: проклятието на дарбата", в която се разказва и за кражбата на оригиналните й ръкописи, и за загадъчната й смърт, за намесата на Тодор Живков и, чудно защо, отново нишките отвеждат към Хайтов".
Книгата на Петър Величков е от май на пазара с клеймото на "Изток-Запад" и вече не може да се намери лесно. Както обикновено става с добре надиплените документални драми.
"Яна Язова умира през 1974 г. при неизяснени обстоятелства. Приживе Николай Хайтов отричаше, че е влизал в апартамента й и се е докосвал до нейните ръкописи - припомня Петър Величков. - Едва след излизането на моята книга вдовицата на Хайтов призна, че той и юрисконсултът на СБП са описвали ръкописите на писателката, без да дават достъп до апартамента й на Главно управление на архивите в продължение на 3 месеца.
"Левски" не излезе под името на Хайтов, а с това на истинската авторка Яна Язова, за което помогна Тодор Живков. Той направи една уговорка - да не закачаме Хайтов. Спазвах я до 10 ноември.
После с Хайтов се съдихме, той настояваше за компенсация от 6000 лв. и година и два месеца затвор за мен. Спечелих делото. Малко след това след многократни заплахи с писма и по телефона на 15 септември 1992 г. единственият ми свидетел Свилен Капсъзов загина при катастрофа."
Тодор Живков, разбира се, е част и от най-емблематичния скандал от времето на соца - около "Люти чушки", който след промените легитимира Радой Ралин и Борис Димовски като едни от малкото хем известни, хем свестни.
Но създателят на "Колибри" Раймонд Вагенщайн смята, че не по-малко голям е и случаят "Маркес", който показва, че надлъгването с авторите за тиражите е започнало, преди да навлезем в дивия капитализъм:
"У нас още никой след промените не е успял да се пребори за правото да издава Габриел Гарсия Маркес. И всичко това защото някой по социалистическо време му казал, че всеки у нас е чел неговите романи, а той се учудил - ами защо тогава ми плащат за 1000 тираж? Гигантът "Народна култура" пласираше стотици хиляди, без да си признава."
Малка неизвестна фирма пуснала в началото на прехода у нас фалшив роман от Чандлър. Като притежател на правата за издаването му у нас екипът на "Колибри" държал да разбере докъде водят следите - оказало се, че издателството е фантом и на адреса му в провинцията има железарска работилница.
Сходен случай имаха и "Бард" с ЕТ "Рекламно-информационен център-Добрич-Галя Раданова", която успя да продаде част от тиража на "Измисли си живот!" от Синди Шелдън (на една буква разстояние от бестселъровия автор Сидни Шелдън), преди Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по сигнала за заблуждаваща реклама.
"Днес такова нещо трудно ще се случи - твърди Раймонд Вагенщайн. - Нашият бранш се развива стабилно. Е, дразня се, когато видя заглавието на "Колибри" "Златна книга на приказките" и при "Пан" с почти същата корица, макар с друга подборка, но това са дреболии.
От друга страна - в ЕС не всичко е идеално - френският издател на Анжел Вагенщайн по негови собствени признания дължи на баща ми 20 000 евро за трилогията му "Петокнижие Исаково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай".
Такива хонорари са високи за нашия пазар, където в момента тираж над 20 000 за художествена литература не може да се продаде без скандал" - смята Раймонд Вагенщайн. Лично той не го търси и внимава да не го произведе, без да иска, откакто като шеф на Пролетния панаир на книгата през 2002-а помоли издателите на "Моята борба" и "Фашистката революция" (ИК "Жарава 2002") да напуснат и с това им направи неволна реклама.
Доволен е, че и без скандал наскоро е продал в 25 000 тираж "Как да отслабнем завинаги" .
Игор Шемтов още има сметки за уреждане с клонинг на "Жарава 2002" - "Жар птица", което през 2004-а пусна по сергиите "Животинската ферма" малко преди да излезе "Фермата" на неговото издателство "Фама", само че с платените авторски права за Оруел. "Не си замълчах, защото това съсипа тиража ни. Но освен загубеното време със следователите дотук нищо друго не постигнах", ядосва се Шемтов.
Василка Ванчева от "Емас" обаче може да се похвали с успешно завършила на първи етап битка срещу Иван Габеров, когото обвини в кражба и нелоялна конкуренция заради "Английско-български речник" с клеймо "GABEROF". Софийският градски съд още не се е произнесъл окончателно, но Комисията за защита на конкуренцията вече го направи в нейна полза и това натежа за решението на Общото събрание на асоциация "Българска книга" през 2005-а да не допуска Габеров да стане неин член.
Този случай е сред редките, в които АБК заема принципна позиция в конфликт, при който нейни членове се чувстват засегнати. "В асоциацията предпочитат да си кротуват. Но след като тя не взе отношение по проблема с книжарска верига "Буквите", "Хеликон" заяви, че напуска. Нейният собственик Йордан Панайотов искаше публично да се каже, че "Буквите" е нелоялна фирма, но това не се случи", обяснява Йордан Ефтимов, модератор на литературно кафене "Хеликон".
От собственика на "Буквите" Йордан Табаков някак по приятелски ласкаво се оплакват доста от българските издатели. Малцина като Игор Шемтов ("Фама") и Василка Ванчева ("Емас") споменават суми, които варират от 5000 докъм 8000 лв.
Засега Жана Иванова от "Жануа-98" води сама дело срещу собственика на "Буквите", който не се явил на първото гледане на 13 ноември т.г. "Съдя го за неизплатени 12 000 лв., които с моята наивност се надявах с добро да си взема цялата минала година, а ми ги дължи още от 2005-а. С още няколко ужилени колеги мислехме да се обадим на "Господари на ефира", но аз реших, че за мен това не е достатъчно. Смятам, че и АБК би трябвало да заеме по-ясна позиция", убедена е Жана Иванова.
"И нас са ни завличали книжарски вериги, включително "Буквите", с 5-цифрена сума. Засега не сме спрели да разговаряме с Йордан Табаков, но спряхме да му даваме книги", казва Светлозар Желев, директор "Книгоиздаване" в ИК "Сиела". Като член на УС на АБК той има отговор защо асоциацията не реагира в такива случаи - тя не е разследващ орган, а етичен кодекс е написан, но още не е гласуван. За какъв арбитраж тогава може да става дума? А и уставът не позволява глоби.
Все пак от името на ИК "Сиела" до председателя на АБК Дамян Яков е пратена молба да вземе отношение по друг книжарски проблем, с който се занимава и прокуратурата. Става въпрос за търга на Върховния касационен съд за отдаване под наем на 18 кв. м търговска площ във фоайето на Съдебната палата, който "Сиела" оспорва и заради процедурни нарушения, и заради обявяването на "Сиби" за печелившия участник с оферта за 1005 лв. месечно при предложени 1500 от "Сиела".
Тази битка няма да остане тиха за разлика от наддаването за щандовете на Коледния панаир на книгата в НДК. Откакто го преместиха от 7-ия етаж на първите три, борбата е за овладяване на "кота 0". От миналата година най-атрактивните щандове на партера се разиграват на търг.
Тази година "Ню медия груп" качили цената от базовата 2000 на 10 000 лв. за петте дни на панаира, но от "Обсидиан" не им се дали и си запазили старата партерна позиция.
В гилдията по принцип недолюбват издателите на жълтите вестници "Шок" и "Уикенд", които се хвалят с огромни тиражи. Срещу автор на "Ню медия груп" в момента се води дело за плагиатство - Слави Ангелов от в. "24 часа" съди Димитър Златков, защото е разпознал свои текстове в книгата му "Смъртта на големите босове". Свидетел по делото е Кристи Петрова, която също е видяла цяла глава от томчето си "Войната на групировките" (ИК "Слънце") в книгата на Златков.
"Имам няколко аргумента да не заведа дело и аз. Основният е, че така ще направя допълнителна реклама на този човек", казва Кристи Петрова.
Тромавата ни съдебна система отказва мнозина като нея да търсят правата си. Скандалът обаче си остава фактор за добри продажби, замествайки вялата стандартна реклама и почти липсващата литературна критика. Все пак има окуражаващи наченки на нормален литературен живот, щом и наградите започват да влияят на читателския интерес. Но докато класациите не излязат с конкретни цифри, няма как да се прецени доколко. А книжарите и без тях се ориентират кои са бързооборотните книги - онези с ВИС, СИК, "код" или "заговор" в заглавието.
