0
Мг го често имам чувството, че съм роден не през 1974-а, а някъде към 1990-а, и то най-рано. Сякаш животът ми преди това е бил на някой друг човек. Сякаш преди съм съществувал, но не помня как, защото съм съществувал, подчинявайки се на съвсем различни закони.

Днес си мисля, че детските ми години започват от момента, в който съм гледал за пръв път кабелна телевизия, тинейджърските - от момента, в който започнах да използвам интернет, а зрелостта ми настъпи, когато се сдобих с мобилен телефон (с опция за интернет връзка, разбира се).

Освен това преди две години ми се случи да попадна в едно градче в Мароко, в което не продаваха кока-кола и "Сникърс". Тогава усетих онзи неясен страх, който те кара да се чувстваш несигурен, когато около теб не виждаш познатите марки - символите на твоята цивилизация.

Честно, днес нямам никакъв, ама никакъв отговор на въпроса как са живели хората преди това, как са си вършили успешно работата, изобщо как се е помръдвала планетата.
Като знам колко полезни неща съм свършил чрез писане на имейли, колко ми е помогнала Мрежата, колко неща съм изгледал по чужди телевизии и как когато си загубих миналата година телефона, щях да полудея, ми става ясно, че след 1990-а аз съм станал друг, всички сме станали други и Земята никога вече няма да бъде това, което е била преди.

Постмодерното общество отвори вратата към глобализацията и безцеремонно затръшна зад себе си вратата към модерните времена на добрия стар ХХ век. Връщане назад няма.

Понякога обаче ми става супер зле, като чета български вестници или гледам български телевизии. Те искат да ти втълпят мита, че живееш на някакъв изолиран остров.

Ежедневно чета за скандалите около здравната каса или войната на "Софийски имоти" срещу Общинска банка. Гледам скандалите около българската песен за "Евровизия" или слушам "Стани, стани, юнак балкански!" в "Шоуто на Слави".

Не можеш да чуеш почти нито една разумна дума за глобализацията, за световната или европейската общност. Затова пък парадоксални изказвания - бол.

Вчера в едно икономическо предаване един спец каза, че "българската тютюнева промишленост трябвало да има глобален вид, а не само европейски..." No comments!

В друго едно шоу разпален културен деец се гневеше на глобализацията за това, че "щяла да обезличи личността". Така си го каза човекът.

В България не се говори сериозно за важни неща, каквото е глобализацията. Тук важните теми са табу, а на мода са махленските свади. И това е нормално за всяка една страна, която е периферна и не е от особена важност за глобализационния процес.

Когато пък решим да говорим за глобализацията - говорим каквото ни хрумне.
Без да си даваме сметка, че тя е безумно сложна, комплексна и нееднозначна.
Без да обръщаме внимание, че е една от основните теми за докторати в най-престижните световни университети.

Без да си даваме сметка и че говорейки за нея, говорим за нас, за нашето бъдеще, за бъдещето на децата ни и за бъдещето на кой знае още колко поколения.

Аз лично съм доста щастлив, че принадлежа към първото поколение, което навлиза в новата ера - ерата на глобалния свят. Не е лошо да очертаем най-общо контурите на глобализацията.

Така. Нека започнем от най-популярното и най-простото й определение: "Тя е бързо нарастване на трансконтиненталния и трансграничния икономически, социален, технологичен и културен обмен, диктуван от правилата на съвременния капитализъм."

Едно от най-известните определения е на Антъни Гидънс. Той я дефинира като: "Стесняване на времето и пространството. Благодарение на бързите комуникации, знанията и културата могат да бъдат разпространени по целия свят почти едновременно."

Казвайки, че съм от първото глобализирано поколение, стигам и до въпроса: "Кога е началото на глобализацията?"

Много често, имайки предвид, че тя е налагане на някакъв общ социалнополитически модел над по-голямата част от света, търсим началото й мнооооого назад в историята - Римската империя, империята на Александър Македонски, Великите географски открития и колонизацията на Новия свят.

Да, тези епохи биха могли да бъдат първообраз на глобализацията, но в никакъв случай не са истинска глобализация. Тя е невъзможна без инструментите, с които се осъществява, а тези инструменти се появиха едва в края на 80-те години на ХХ век. Това е и реалното начало на процеса. Иначе, разбира се, много фактори са подготвили възникването й.

Първата голяма експанзия на Европа е през XVI век благодарение на Великите географски открития.

Вторият бум на световната търговия е в края на XIX век, но е прекъснат от стагнацията след Първата световна война и протекционизма на Щатите по време на Голямата депресия през 30-те.

След края на Втората световна война започва да се оформя съвсем различна експанзия. Създава се нов световен ред главно заради разпадането на колониите. Развиват се мултинационалните компании, които имат интерес да произвеждат и продават на различни национални пазари по целия свят.

Светът окончателно е подготвен за навлизането в епохата на глобализацията след две основни събития - падането на Берлинската стена, което бележи края на Студената война и разпространението на интернет, което пък прави света да е "информационно село".

Глобализацията има и официално лице и то е лицето на четири основни институции.

Световната търговска организация (СТО, WTO.org), която е създадена през 1995 г. с идеята да администрира търговските споразумения и да направлява глобалната търговия.

Международният валутен фонд (МВФ, IMF.org), който е основан след края на Втората световна война през 1949 г. Нуждата от него в началото е била да създаде баланс в плащанията и да стабилизира доскоро воюващите страни. Сега страните членки са 182.

Организацията на обединените нации (ООН, UN.org) с най-важния си орган - Съвета за сигурност, също е основен инструмент на глобализацията.

Четвъртата институция е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, OECD.org) и включва страните от Северна Америка, Западна и Централна Европа, Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия, които са и основните играчи в глобалния свят.

Има и една много важна частна, частна организация - Световният икономически форум (WEForum.org), който организира конференции на бизнес и политическите лидери. Периодично те се събират в Давос, Швейцария.

За всички тези институции мненията не могат да бъдат еднозначни. Безспорно светът буквално ще се самовзриви, ако те не съществуват. Няма да има кой да координира търговията, да отпуска кредити на бедните страни, да взема решения дали да започва нова война или не, ако го няма Съветът за сигурност в ООН например.

Звучи цинично, но е истина, както е истина, че всички тези организации работят главно заради интереса на силните и богатите.

Въпреки това чрез големите организации целият свят може да се идентифицира като някаква голяма и неразделна общност. Те гарантират свободата на търговията, опитвайки се да въвеждат единни стандарти.

От гледна точка на бизнеса отварянето на пазарите е може би най-хубавото, което ни донесе глобализацията. За всеки мултинационален бизнес няма нищо по-лошо от затворените пазари или такива, където няма пазарни отношения - какъвто беше случаят със социалистическия блок в миналото. Каквото и да произвеждаш, колкото и да си добър - на тези пазари не можеш да пробиеш.

За щастие все по-малко политиката определя икономиката. Останаха единствено островчета като Куба или Северна Корея. Днес нещата са по-скоро поставени по обратен начин - икономиката оперира чрез политиката.

Навлизането на глобализацията е твърде драматично. Левите критици в САЩ и Западна Европа не се уморяват да я критикуват. Те изхождат от позицията, че тя е насилствен процес, който е в интерес единствено на мултинационалните корпорации, търговските и банковите институции.

Антиглобалистите също са организирани в различни структури: "Приятели на земята" (FOEi.org), "Грийнпийс" (GreenPeace.org) и др. Те се борят основно срещу унищожаването на тропическите гори, безразборния риболов и срещу генетично модифицираните храни.

Най-големият антиглобалистки форум е Световният социален форум (ForumSocialMundial.org.br), който е в отговор на Световния икономически форум.

Световният социален форум си е поставил за цел да даде поле на всякакви мнения и групи на гражданското общество. Разбира се, много от мненията са леви и насочени срещу капитализма.

Левите организации често осъществяват серии от т. нар. "Global Action Days". Първите такива са от срещата на СТО през септември 1999 г. в Сиатъл.

Най-фатални бяха протестите в Генуа през юли 2001 г. срещу срещата на Г-8 (седемте най-богати държави в света + Русия). По време на тези протести Генуа заприлича на бойно поле, напомнящо студентските вълнения в Париж от '68-а. Тогава антиглобалистите дадоха и своята първа жертва - Карло Джулиани загина в схватка с полицията.

Звучи странно, но и много компании в богатите страни също се обявяват против глобализацията. Това са главно компаниите от текстилната и обувната промишленост, които страдат от евтината продукция, реализирана в по-бедните страни.

Например "The American Textile Manufacturers" са едни от най-големите противници на влизането на Китай в СТО.

В Европа пък естествено има протести срещу американската инвазия. Христоматиен пример за това е нападението над един от ресторантите на "Макдоналдс" в Париж на френския фермерски лидер Жозе Бове, който произвежда мляко за сиренето рокфор.

Антиглобалистите са прави за много неща. Статистиката показва, че пропастта между бедните и богатите нации става все по-дълбока. Днес над 1,2 млрд. жители на планетата получават по-малко от долар на ден, а почти 3 млрд. работят за около два долара.

И все пак много от протестите са стихийни или близки до анархистични прояви.

Мои приятели, които живеят в Испания, ми разказваха за MANGO движението. То е насочено срещу монопола и експанзивната политика на тази най-голямата испанска марка за конфекция.

Групите на антиглобалистите влизат в някой от магазините, обличат дрехи, после в пробната изрязват с ножици маркировките, за да не запищи алармата на магазина, и накрая спокойно си излизат с откраднатата дреха на гърба. Така съвсем скоро дрехите с дупки по ръкавите и джобовете се превърнали в мода.

От MANGO обаче се усетили и започнали да прикачват резервоарче с ярка розова боя под маркировката на всяка дреха. При изрязване резервоарчето се пука и боята се разпръсква върху цялата дреха.

И тази мярка не спряла активистите. Те продължили да режат и крадат, а дрехите с розови петна се превърнали в култова улична мода по улиците на Мадрид или Барселона.

В криейтив отдела на MANGO доволно потрили ръце и скоро пуснали съвсем нова-новеничка колекция с ярки розови петна, която имала огромен успех. Така антиглобалистите останали с пръст в устата, защото в последна сметка... направили още по-голяма реклама на фирмата.

Основна грешка на антиглобалистите е, че те атакуват най-вече СТО, Световната банка и МВФ. Рядко действията са насочени към националните правителства, които са също толкова замесени в нещата.

Америка и глобализацията

Основният въпрос, който задават антиглобалистите: "Глобализацията не е ли всъщност чисто и просто американизация?"

Да, до голяма степен, в много аспекти двете неща се препокриват. Самият процес в най-голяма степен е иницииран от Америка. Основните глобализационни фактори като интернет, голяма част от институционалното устройство на света или съвременният социокултурен модел също носят етикет "Made in USA".

Факт е, че светът е доминиран от "Кока-кола", американските junk foods, а навсякъде се гледат главно и основно американски филми.

Оказа се, че американските кино и тв индустрии са едни от най-перфектно маркетингово структурираните браншове в света. Независимо дали живееш в Пекин, Буенос Айрес или Цюрих, можеш да видиш милиони мъже, жени или деца, които идентифицират живота си не с герои от собствената си културна среда, а с различни типажи от американски филми.

Американските филми умело показват всичко онова, което хората искат да видят, и по този начин формират социалните и семейни отношения в много страни по света.

Самият аз си давам сметка, че преди време много по-лесно "смилах" европейски филми. Харесват ми, но вече изпитвам някаква трудност да гледам, като че ли упражнявам съпротива.

Толкова много съм свикнал със ритъма на американското кино, който се повтаря във всяка лента и сякаш е направен, за да те хипнотизира, без да усещаш и да ти е кеф. Нещо като 25-ия кадър в онази скандална реклама на "Кока-кола".

Всеки усеща - къде повече, къде по-малко, - че светът започва да асимилира щатския обществен модел. Независимо дали говорим за изкуство, бизнес, масова култура или медии - съвременните принципи за развитие безспорно са американски. Създадени са в САЩ, и то са създадени така, че без проблеми да могат да бъдат внедрени и другаде.

Как е възможно да бъде сътворена такава почти съвършена и уникална система? За мен отговорът е съвсем логичен - възможно е, защото самата американска нация е уникална.

Естествено е да създадеш универсален продукт, след като страната ти е съставена от националности от цял свят, живеещи в пазарно регулирана демокрация. Подобно нещо няма никъде и съответно никоя друга нация за момента не е в състояние да създаде по-успешен в глобализационно отношение културно-плуралистичен модел.

Опозицията срещу американизацията е доста силна. Когато коментирахме броя за глобализацията, се оказа, че повечето ми приятели са по-скоро антиамерикански настроени. Те имат своите основания, но когато се замислих, се сетих, че никой от тях не е бил реално в Щатите.

Америка успя да създаде един виртуален образ на самата себе си в съзнанието на всеки на тази планета, независимо дали е бил там. И въпреки всичко съм сигурен, че не можеш да говориш 100% убедено за нещо, което не си виждал с очите си.

Без да си виждал "Таймс скуеър" или Бродуей или без да си пътувал с метрото до Куинс. Без да си изпитал чувството, че в Ню Йорк има всичко.

Като че ли там се е изсипал целият свят с всичките си културни специфики, странности, традиции, езици, знания, желания... Ако глобализацията трябва да има визуален образ, това безспорно е образът на Ню Йорк.

От векове Европа се опитва да наложи модела си над света, но днес потенциал да налагат тотален западен модел имат единствено Щатите.

Европа и глобализацията

Така стигнахме и добрия стар свят. И тук нещата не стоят по-просто. Най-малкото заради това, което споменахме - Европа е майка на ценностите, които Щатите са преработили, модифицирали и сега налагат над самата нея.

Най-странното е, че принципно най-хомогенната общност като история, традиции, култура и религия днес има проблем със самоидентификацията си в един нов съюз на нации, носещи все пак и доста моменти на различия.

Тук е и проблемът - различията. За разлика от Америка най-големият недостатък на Европа е неспособността й да приеме различното, да бъде толерантна.

Европейският консерватизъм винаги е бил враждебен и високомерен към неевропейските идеи. Колониализмът, дискриминацията, геноцидът - всички те са европейски изобретения.

Дори в съвременна Австрия преди две години беше приет закон, задължаващ желаещите да получат гражданство имигранти да положат тежък изпит по немски език. Отново типично европейски факт, който е неразбираем за многонационална Америка.

Разбира се, Европа държи да запази ако не първенство, поне лидерска позиция в света и това я принуждава да се променя. Тя създава един собствен модел на глобализацията - вътре в себе си и извън себе си.

Европейският съюз (ЕС) "европеизира" самата Европа. Стандартите се уеднаквяват, важните дейности се централизират. На гърците им забраняват да ядат агнешки дреболии, на испанците им забраняват сиестата и коридата... И все пак няма национално правителство, което за момента да смята, че е възможно създаването на федерация.

В европейската глобализационна политика голяма роля има традицията. Колониалният модел отдавна не съществува, затова пък последните десетилетия бележат бум на неоколониализма. Зоните на влияние никога няма да изчезнат от приоритетите на европейската политика.

Неоколониализмът се практикува главно на базата на културата, образованието, науката и изкуството. Старият континент е с най-много международни културни институти в цял свят. Британски съвет, "Гьоте институт", Френски институт, Институт "Сервантес"... май няма страна, която да не пропагандира себе си чрез подобна институция.

Французите плащат стипендиите на арабите от бившите си колонии, за да учат в Сорбоната. В лондонското Сити, всеки втори банкер е индиец. В Холандия има програма с тлъсти средства, насърчаваща културния обмен с бившата колония Суринам. В Белгия е на мода Африка. А годишните бюджети на Британския институт и "Гьоте институт" със сигурност са мнооого по-големи от бюджета на българското Министерство на културата за 30 години.

Неоколониалната баница е разпределена и така Европа смята да доглобализира света. Сега въпросът е коя културна асимилация е по-успешна - американската или европейската.

Това обаче може да бъде проблем единствено между двата континента. Когато говорим за света като цяло, ние говорим за Запад и Изток, а под Запад естествено разбираме общността между Европа и САЩ.

Така разбиран, Западът цели да наложи своята представа за съвременна цивилизация в комплект с интересите на огромните корпорации и финансов капитал върху целият останал свят.

Дали това ще стане? Естествено бъдещето ще покаже. Засега като че ли единствено арабският свят, и то не целият, упорито се противопоставя на глобализацията.

За съжаление ми се струва, че тероризмът и религиозният фанатизъм ще бъдат причина за още по-кръвопролитни войни от иракската, и то за години напред.

Другият проблем е национализмът. В основата на идеите на глобализацията е отпадането на суверенната национална държава и превръщането на света в многонационална и космополитна общност. Това е причината, която подхранва националистичните спекулации в по-малки или изостанали държави.

Глобализацията и България

Най-вече си мисля, че глобализацията ни се случва на нас, българите, без ние да я осъзнаваме. Българинът предпочита да живее като щраус - сякаш тя не съществува, сякаш е нещо, което засяга само чуждия свят, и това е много вредно.

В същото време глобализацията ни се случва - искаме или не. Ние започваме да живеем по нейните закони и в същото това време все още не го разбираме напълно.

Наивно е да се питаме дали искаме да се глобализираме или не. Нямаме шанс да се измъкнем, защото това е глобален процес, иначе щеше да се нарича по друг начин, а не глобализация.

Често чувам един въпрос. Чувам го дори от политици и той най-общо звучи така: "Как България ще се включи в глобализирания свят?" Това може да прозвучи и като реплика на възрожденското "И ний сме дали нещо на света!". Репликата в съвременна редакция е: "Какво ние ще дадем на света и какво ще успеем да вземем от него?"

Трябва да си признаем истината, а тя е, че съвременният свят надали очаква да вземе нещо кой знае какво от нас. България си остава някъде там, в началото на капитализма, в началото на консуматорско общество, все още в сферата на модернистките теории.

Изобщо в момента България много ми прилича на България след Освобождението - страна с належащи нужди от модернизация.

Остава ни да се надяваме, че ще стане както тогава - ще изживеем всичко в много по-съкратени периоди и в по-забързани темпове от другите с идеята да ги настигнем.

Снимки: сп. Интро
Стайлинг: Тоно
Фотография: Драгомир Спасов
Асистент: Светослав Петров
Коса: Слав
Грим: Зоран Коцов
Модели: Таня Енджова и Кристина Несторова VISAGES


Коментари 0
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

САЩ и Украйна подписаха 10-годишно споразумение за сигурност

САЩ и Украйна подписаха 10-годишно споразумение за сигурност

Свят Преди 52 минути

Сделката е подобна на тази, която САЩ имат с Израел

Армения напуска ръководената от Русия организация за сигурност

Армения напуска ръководената от Русия организация за сигурност

Свят Преди 1 час

Армения по-рано замрази участието си в организацията

ЦИК обяви имената на българските евродепутати

ЦИК обяви имената на българските евродепутати

България Преди 4 часа

17 български евродепутати бяха избрани на изборите за Европейски парламент на 9 юни

"Красива и смела": 56-годишната Памела Андерсън показа лицето си без грим (ВИДЕО)

"Красива и смела": 56-годишната Памела Андерсън показа лицето си без грим (ВИДЕО)

Любопитно Преди 4 часа

Феновете оцениха естествената красота на Андерсън

Автобус с деца и такси се сблъскаха в София

Автобус с деца и такси се сблъскаха в София

България Преди 4 часа

Няма пострадали деца в катастрофата

Турция и САЩ подписаха договора за изтребители F-16

Турция и САЩ подписаха договора за изтребители F-16

Свят Преди 5 часа

Турция подаде искане за придобиване на 40 нови самолета F-16

Жесток побой над непълнолетно дете потресе Пловдив (ВИДЕО)

Жесток побой над непълнолетно дете потресе Пловдив (ВИДЕО)

България Преди 5 часа

Прокуратурата се самосезира заради бруталния случай над насилие

Феновете на Тейлър Суифт предизвикаха земетресения в Единбург

Феновете на Тейлър Суифт предизвикаха земетресения в Единбург

Любопитно Преди 5 часа

Тяхното танцуване доведе до регистриране на сеизмична активност

Д-р Валентин Димитров печели конкурса за директор на "Пирогов"

Д-р Валентин Димитров печели конкурса за директор на "Пирогов"

България Преди 5 часа

Новият мандат на д-р Валентин Димитров е за три години

По кое време на годината са най-честите градушки в България?

По кое време на годината са най-честите градушки в България?

България Преди 5 часа

Голямата градушка в София беше през 2014 година

<p>&quot;Озовах се в болница. На системи&quot;: 47-годишна актриса разкри, че има артрит</p>

Актрисата Хейли Тамадън сподели, че има артрит

Свят Преди 6 часа

47-годишната актриса Хейли Тамадън е известна с ролята си на Андреа Бекет в Coronation Street

Хванаха шофьор с кокаин за 1,5 милиона лева до Симитли

Хванаха шофьор с кокаин за 1,5 милиона лева до Симитли

България Преди 6 часа

При условия на неотложност е било извършено претърсване на автомобила

Нинова към БСП: Моля, приемете оставката ми

Нинова към БСП: Моля, приемете оставката ми

България Преди 6 часа

Тя призовава съпартийците си да продължат да посочват председател чрез пряк избор

Два самолета опитали да разбият облаците преди градушката вчера

Два самолета опитали да разбият облаците преди градушката вчера

България Преди 6 часа

В Русе се намира единствената у нас площадка за такива специализирани машини

Осъдиха българин за измама с криптовалута за милиони

Осъдиха българин за измама с криптовалута за милиони

България Преди 7 часа

Двама от участниците в престъпното сдружение са се признали за виновни