Красотата, която ни кара да се усмихваме, е мръсна, грозна и болна. Навсякъде е затънало в боклуци и мръсотия. Все повече се организират кампании, които предизвикват хората да се съобразяват с живота на Земята и да не замърсяват околната среда. Насърчават се за измисляне на „нови зелени идеи" за опазване чистотата на природата -- нашия всеобщ дом. Измислят се нови начини за производство и бизнес, които да не замърсяват. Защо трябва да пренебрегваме даровете на природата, а не се вслушаме в тях? Така може би ще чуем техния зов за помощ.
Може би ще чуем природата да стене от болка. Ние бавно отнемаме красотата й, много видове животни са пред изчезване, а „белите дробове на планетата" умират. Един от главните замърсители на планената е промишлеността. Светът е претрупан от машини роботи, които шият дрехите ни, приготвят храната ни и правят всякакви уреди, които да улесняват живота ни. Дотук добре, на нас ни е удобно, но ако погледнем всеки един завод ще видим комини, от които се издига огромно количество черен пушек.
На ден в небето отиват няколкостотин тона пепел и много голямо количество въглероден диоксид, които са крайно опасни за здравето не само на хората, а и на Земята. В този век на автоматизация, хората се придвижват с автомобили, трамваи, автобуси и много други превозни средства, които също отделят голямо количество замърсители. В големите градове, където е невъзможно да се намери място за паркиране, а да чакаш в задръстванията с часове е нормално, се образува смог.
През 1972 година, в Лондон, около 4000 души са загинали от това неприятно явление. Именно до такива ужасни неща водят промишлените предприятия и вредните газове, които се отделят и взаимодействат помежду си. Учените дори смятат, че замърсяването е толкова опасно в последните години, че има възможност да ни застигне нов ледников период. Другият важен замърсител е селското стопанство. В него се използват пестициди и торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци, които водят до умирането на много голяма част от реколтата.
Причината е, че тежките метали се натрупват по пасищата и в почвите, а се разграждат много бавно и така стават част от храната на животните.Това може да са само два примера, които да послужат в подкрепа на твърдението, че сме безотговорни , но ако се замислим, ще осъзнаем, че изложените факти са глобален проблем, от който зависи бъдещето ни. Но колко са хората, които се интересуват от това? Колко са хората, които не са чак такива егоисти, че да решат да помогнат? Колко са хората, които могат да чуят стенанията на природата и да отличат симптомите й, както лекар ще отличи тези на пациентите си? Колко са хората, които ще искат да й дадат лекарството, наречено чистота и отговорност?
Нека заедно да се подкрепяме и заедно да си помогнем! Нека заедно да осъзнаем на каква болка подлагаме природата и нека не се плашим, когато чуем мисълта ни да шепти; „ Боже, какво направихме...?"
Последвайте ни
